Най-лесното оправдание е винаги едно и също: „държавата не става“. Казва се с въздишка, с яд или с примирение и удобно приключва разговора. Само че това изречение е лъжа, с която си измиваме ръцете. Държавата не е някакво митично чудовище. Тя е сбор от хора. От нас. От чиновниците зад гишетата, от полицаите на пътя, от администрацията, от избраните политици и от всички, които мълчаливо приемат безобразията. Ако ...