Край Царево водолазите Емил Бачев и Стамен Царков извадиха от морето огромна щормова котва – внушителна, тежка, от онези, които не се „губят“ случайно. Това не е рибарска котва, не е и стандартно корабно оборудване. Това е т.нар. котва на последния шанс – пуска се еднократно, когато корабът е в беда, и по правило не се вади никога, защото плавателният съд няма подемно устройство за това.
Фактът, че котвата се е намирала в средната част на Мичуринския залив, говори достатъчно. Там преди десетилетия – а най-вероятно и преди повече от век – се е водила реална борба за живучест. Най-логичната хипотеза е, че голям военен кораб е потърсил подслон в залива и именно тази котва го е спасила от унищожение в бурните води на Черно море. Това не е просто метален предмет, а нем свидетел на морска драма.
И тук започва неудобната част.
Водолазната гилдия обича да спори дали подобни находки трябва да останат под вода или да бъдат извадени. Законът обаче не спори.
Съгласно Закона за културното наследство, всички подводни находки, свързани с корабоплаване, военна дейност или исторически събития, по-стари от 100 години, са археологически културни ценности по право. Те са държавна собственост, независимо кой ги е открил. Изваждането, преместването или „спасяването“ им без изрично разрешение от компетентните институции е пряко нарушение на закона.
Процедурата е ясна и не подлежи на тълкуване:
– незабавно уведомяване на музея, Министерството на културата и Центъра за подводна археология
– прекратяване на всякакви действия
– решение на държавата дали обектът да остане in situ или да бъде изваден за консервация и експониране
Това решение не е на водолазите, колкото и опитни да са те.
Санкциите също не са символични – глоби до десетки хиляди левове, конфискация на оборудване и при определени обстоятелства дори наказателна отговорност. Особено ако става дума за военен обект, при който могат да възникнат и международни казуси.
Затова остава само едно разумно пожелание:
Дано водолазите, извадили котвата, са направили всички необходими законови стъпки, уведомили са институциите и са действали с официално разрешение.
Защото ако това не е така, ентусиазмът и любовта към морето може много бързо да се превърнат в голяма беда – юридическа, финансова и професионална.
Морето пази историята си. Законът пази морето. А между двете място за самоволни решения просто няма.
