Потопът в Елените – когато небето се отвори, а държавата пак си изми ръцете

На 3 октомври над Стара планина небето просто се скъса.
Не беше дъжд – беше потоп. За по-малко от час се изля това, което природата обикновено разпределя за месец.
От планината се спусна стена от вода, кал и дървесина, каквато никой инженер не може да предвиди и нито едно съоръжение не може да овладее.
Водата дойде на две вълни – първата плавна, като предупреждение, втората – разрушителна, брутална, носеща дървета и камъни, цели стволове, скални маси, кал и отпадъци.
Природата изля върху Елените яростта, която се събира години наред в обезлесените склонове на планината.

Потоп, не строеж

Днес, когато бедствието вече е факт, държавата бърза да посочи виновен – както винаги.
Най-удобно е да се обвини строителят.
Той няма власт, няма полиция, няма институции зад гърба си – само името си и труда си.
По-лесно е да кажеш „той е застроил корито на река“, отколкото да признаеш, че държавата не е почистила деретата, не е следила за незаконни сечи, не е изграждала контролни съоръжения и не е предупредила хората навреме.
По-лесно е да хвърлиш кал върху някого, отколкото да застанеш пред огледалото.

Истината е проста и неудобна

Това, което заля Елените, не беше река – беше временен воден път, т.нар. сухо дере, което 30 години е стояло спокойно.
В комплекса има бетонов колектор с ширина 20 метра, височина 2 метра и дължина над 700 метра – проектиран именно за да отвежда вода.
Тридесет години – нито веднъж не е имало наводнение.
Но когато над планината падат 250–400 литра на квадратен метър, а дерето нагоре е задръстено с клони и пънове от изсичания, тогава идва моментът, в който природата просто взема своето.
Това не е вина на строежа – това е резултат от бездействие.

Държавата, която говори вместо да действа

Тези, които днес излизат пред камерите и говорят за „незаконно строителство в корито на река“, са същите, които години наред са подписвали разрешения, взимали данъци и не са направили нито една инспекция по водосбора.
Сега вместо да помогнат на пострадалите, те се опитват да се измъкнат с обвинения.
Защото ако признаят, че това е природно бедствие, трябва да отпуснат средства, да помогнат на хората, да разчистят, да изградят наново.
А така е по-удобно: намираш „виновен“, прехвърляш отговорността и си спестяваш задълженията.

Фактите, които не можеш да потопиш

Дерето при Елените не е постоянна река.

Колекторът, изграден преди 30 години, е функционирал безпроблемно.

Валежите са били в пъти над историческите норми.

Водосборът на дерето е около 40 км дълъг и обхваща над 100 кв. км планински терен.

На терените нагоре по планината има следи от сечи и непочистени отводнителни улеи.

Втората вълна, унищожила постройки и пътища, се е образувала след задръстване и последващо скъсване на временен воден бент.

Това е геологично и хидрологично обяснимо, а не „строителен дефект“.

Истината не тече по телевизора – тя тече по дерето

Никой не може да спре планинска вода, когато се излее от 1500 метра надморска височина.
Но можеше да се поддържат деретата, да се следи за изсичания, да има ранно предупреждение, да се проверят отводнителните системи.
Никой не го направи.
И сега тези, които не си свършиха работата, търсят изкупителна жертва.

Не строителят е виновен, а онези, които години наред не са гледали нагоре

Защото проблемът не започва при морето – започва в планината.
Във всеки паднал дънер и непочистен ров, във всеки изсечен склон, във всяка чиновническа безотговорност.
Там е причината водата да се превърне в бедствие.

Истината е проста:
Природата не ни удари изневиделица. Тя просто ни напомни, че когато държавата не си върши работата, идва момент, в който един час дъжд струва повече от 30 години небрежност.
Елените не бяха потопени от строителството, а от същата безотговорност, която всяка година потапя цяло общество – в думи, оправдания и мълчание.