30-годишен ВиК работник загина при инцидент по време на изкопни дейности в Бургас. По първоначални данни екип от работници с багер е изкопавал дълбок ров за полагане на тръба под ъгъл. Изкопът не е бил укрепен.
Двама мъже слизат вътре. Минутa по-късно земната маса тръгва. Единият успява да излезе. Другият остава притиснат до гърдите. Не е напълно затрупан, но тежестта блокира дишането. Задушаването настъпва бързо.
Колегите му започват да копаят с ръце и лопати. Опитват се да го извадят веднага. Не успяват. Мъжът умира на място. Екип на Спешна помощ само констатира смъртта.
Районът е отцепен от полиция. Криминалисти правят оглед. Разпитват се работници и очевидци. Предстои проверка на условията на труд и организацията на обекта.
Тук въпросът не е какво се е случило. Ясно е. Въпросът е защо е допуснато.
Влизане в дълбок изкоп без укрепване е директен риск от свличане. Стандартите изискват подпори, кофражни системи или оформяне на откоси според почвата и дълбочината. Липсата им означава, че някой е разрешил работа в опасна среда.
Следват конкретни проверки
кой е възложителят и кой ръководи обекта
има ли назначен технически ръководител
проведен ли е реален инструктаж или само подпис в книга
какви мерки за обезопасяване са били предвидени и защо не са изпълнени
Свидетел твърди, че в екипа работят хора без нужната квалификация и без договори. Това тепърва се доказва. Ако излезе вярно, случаят отива отвъд „нещастен инцидент“.
При такива условия отговорността е ясна по линия на работодателя и прекия ръководител на дейността. Законът изисква осигурена безопасна работна среда. Когато това липсва и има смърт, говорим за тежка небрежност.
Този човек не е загинал от лош късмет. Загинал е, защото някой е решил да се работи без защита.
Името на фирмата и отговорните лица трябва да излязат. Иначе следващият изкоп ще е същият. И следващият човек вътре – също.
