Страстната седмица не е фолклор. Това е най-строгият период в християнския календар. Всеки ден има смисъл и ред. Ако ще я спазваш, спазвай я както трябва.
Понеделник, вторник, сряда
Тук се влиза в ритъм. Почистване на дома, подреждане, подготовка. Идеята е проста – изчистваш външното, за да влезеш подреден в останалите дни. Постът продължава без изключения. Без месо, без млечни. Алкохолът отпада.
Велики четвъртък
Това е денят за яйцата. Първото задължително се боядисва в червено. То не се яде. Държи се до следващия Великден. Хлябът също се прави тогава. Това е и един от най-силните дни в седмицата.
Разпети петък
Тук няма компромиси. Най-строгият ден. Не се работи. Не се пере. Не се чисти. Не се готви. Не се яде до залез или се минава на хляб и вода. Влиза се в църква и се минава под плащаницата. Това не е традиция за отбиване на номер, а акт на смирение.
Велика събота
Подготовка за празника. Довършва се храната. Козунаците вече са направени. Вечерта се ходи на служба. В полунощ се посреща Възкресението.
Какво не правиш през цялата седмица
Не вдигаш шум. Не правиш скандали. Не се напиваш. Не се държиш като в обикновен ден. Ограничението не е само в храната, а в поведението.
Какво правиш
Постиш. Спираш месо, млечни, яйца до събота вечер. Държиш се спокойно. Отиваш в църква. Замисляш се как живееш, не какво ще ядеш на Великден.
Истината е проста. Страстната седмица не е списък със забрани. Това е тест дали можеш да сложиш спирачка и да влезеш в ред. Ако не можеш да издържиш няколко дни дисциплина, няма смисъл да говориш за вяра.
