Наводнения, пожари, урагани, земетресения — всяка година светът плаща цената на едно все по-безмилостно време. Само през последните години Америка и цели континенти преживяха катастрофи, които по мащаб надминават представите ни за „бедствие“.
През 2024 г. Южна Америка горя — над 85 милиона хектара земя бяха изпепелени. В САЩ – Хавай изгуби цял град в пламъци. В Калифорния цели долини бяха под вода след така наречените атмосферни реки.
Няма държава, която да е пощадена — дори технологичните гиганти се оказват безсилни, когато природата реши да си вземе своето.
И на този фон — ние, тук, в България, винаги намираме един и същ виновник: строителя.
Независимо дали има канал, отводнителна система, наклон, документация и проект — веднага се вади пръст и започва лов на вещици.
Хората, водени от гняв, страх и злоба, нападат като хищници всеки, който е построил нещо по-ново, по-хубаво или просто по-успешно.
Завистта в България е по-силна от логиката, а „виновен“ винаги е този, който е създал нещо, не този, който не си е свършил работата.
Истината е проста — тук проблемът не е в бетона, а в небето.
Това, което видяхме, не е „пропуск на строителя“, а природна стихия.
Когато за час падне количество валеж, каквото една канализация не може да поеме за ден, не можеш да виниш един човек, който е направил точно това, което законът и проектът изискват — канал, оттичане, шахта.
Но срещу природна сила няма инженер, който да издържи.
Това, което потопи цели градове в Америка и села в Гърция, сега се случва и тук. Само че там никой не обвинява строителя — там властта анализира, подобрява, учи се.
Тук — правим комисия, намираме виновен и приключваме темата.
Трагедията със загиналите е човешка, болката – нечовешка. Но е нечестно да се превръща в камък срещу някого, който не е причината.
Когато земята се свлече и водата помете всичко по пътя си, това не е „чиято и да е вина“. Това е урок, че природата не пита и не чака.
И ако искаме да живеем в по-безопасна държава, трябва да се научим да мислим като зрели хора — не като тълпа, жадна за виновен, а като общество, което търси решения.
Време е да спрем да се изяждаме взаимно при всяка трагедия.
Истинският враг не е строителят. Истинският враг е забравата, че природата има последната дума.
