Близо три часа и половина тялото на 75-годишния Слав Николов остава на земята пред магазин в бургаското село Димчево. Мъжът се почувствал зле след пазаруване, строполил се и починал на място. Сигналът към телефон 112 е подаден веднага. Реакцията се бави с часове.
През това време тялото стои на публично място, покрито с найлон. Хората в селото минават покрай него. Някои го прескачат, за да влязат в магазина. Други спират, гледат и питат едно и също – защо никой не идва.
Селото е на около 10 километра от Бургас. Разстояние, което при нормална организация се взима за минути. Вместо това жителите чакат с часове без яснота кой трябва да реагира. По думите на очевидци на място не се появяват нито медицински екип, нито представители на местната власт.
Ситуацията излиза извън рамките на обикновен инцидент. Тялото остава изложено пред очите на всички, включително деца. Липсва координация. Липсва решение. Липсва и елементарно човешко отношение.
Едва след продължително забавяне пристига трупна линейка и тялото е прибрано.
Случаят поставя директен въпрос – кой носи отговорност, когато човек почине извън дома си и няма незабавна реакция. Законът изисква установяване на смърт и последващи действия. На практика обаче се получава вакуум, в който никой не поема инициативата.
Хората в Димчево искат отговор. Искат проверка. Искат ясно обяснение защо един човек лежи с часове пред магазин, докато институциите си прехвърлят отговорността.
