Днешното гласуване в парламента отвори далеч по-голям въпрос от самата комисия за разследване на Делян Пеевски. То постави под прожекторите новия политически проект около Румен Радев и даде първия сериозен сигнал каква линия ще следва той.
На пръв поглед картината изглежда проста. Предложението не мина. „За“ гласуваха едва 48 депутати. Срещу него официално бяха само 21. Истинската тежест дойде от друго – 159 народни представители предпочетоха да се „въздържат“.
Именно тук започва политическият анализ.
В парламента „въздържал се“ често означава много повече от „против“. Това е най-удобният начин едно предложение да бъде убито, без някой открито да поеме политическата цена. Така можеш едновременно да блокираш дадено действие и след това публично да твърдиш, че не си бил срещу него.
Точно поради тази причина гласуването вече поражда сериозни съмнения дали около проекта на Румен Радев не се прави опит за внимателно балансиране със статуквото още в самото начало.
Причината е проста. Години наред президентът изгради образа си върху конфронтацията с модела „Пеевски“, задкулисието и зависимостите във властта. Значителна част от хората, които днес биха подкрепили негова политическа формация, очакват именно безкомпромисна битка с този модел.
Затова и днешният вот изглежда толкова тежък символично.
Възможните обяснения са няколко.
Първото е чист политически прагматизъм. Нов проект около Радев тепърва се изгражда. Влизането във фронтална война с Пеевски още в първите дни носи огромен риск – медийни атаки, институционален натиск и мобилизиране на цялата политическа система срещу новата формация. В подобен сценарий „въздържал се“ е сигнал: „Няма да палим война още сега.“
Вторият вариант е още по-интересен. Подобно гласуване може да бъде опит за успокояване на определени политически и икономически кръгове. Посланието би звучало така: „Ние не сме неконтролируем фактор. Няма да бутаме масата още от първия ден.“
Третата хипотеза е, че подобна комисия е била неудобна не само за Пеевски. Подобни парламентарни разследвания рядко остават ограничени до едно име. При реална работа подобна комисия неизбежно би стигнала до зависимости между партии, медии, бизнес, обществени поръчки и съдебна власт. А това вече засяга почти цялата политическа система.
Има и четвърта възможност – най-опасната за Радев. Подценяване на обществената реакция.
Защото българските избиратели често прощават политически грешки. Трудно прощават усещането за двойни стандарти и задкулисни договорки. Ако още в първия ключов момент около бъдещия проект на Радев се появи усещане за защита на статуквото, това може да нанесе сериозен удар върху доверието към него още преди официалния старт.
От другата страна стои и прагматичният аргумент, че подобни комисии рядко водят до реални последствия и често се превръщат в шумен политически спектакъл без резултат. Но в политиката символите често са по-важни от процедурите.
А днешният символ изглежда тежък. И ще остане.
