КОГАТО ПОТОПЪТ НЕ Е ВОДА, А БЕЗХАБЕРИЕ

След бедствието в Свети Влас държавата отново търси виновни, вместо да поеме отговорност

Дни наред предупреждаваха за опасност от проливни валежи. Всички знаеха какво идва – само държавата не. Сега ще има комисии, оправдания и обвинения срещу хората, които всъщност са жертви, а не виновници. Истината е една – държавата пак не си свърши работата.

Природата не пита. Когато реши, идва и взима своето. Но в една нормална държава има ред, превенция, подготовка и ясна отговорност.

У нас – има оправдания.

Дни наред синоптиците предупреждаваха за екстремни валежи, които ще доведат до сериозни наводнения. Не беше тайна, не беше изненада.

И когато стихията удари – Свети Влас, Слънчев бряг, Царево, Бургас – всичко, за което се говореше, се случи до последната капка.

Само че не природата ни предаде.

Предаде ни държавата.

Свети Влас – не инцидент, а предвидима трагедия

Всеки, който познава терена, знае, че Свети Влас е в подножието на планина, прорязана от дерета. При силен дъжд, тези дерета се превръщат в реки, които се спускат право към морето.

Това не е новина. Това е география.

Но въпреки това – няма изградени буферни системи, отводнителни канали, защитни съоръжения.

Вместо това сега ще слушаме познатата песен:

„Построено било твърде близо до дерето“,

„Имало сгради, които пречели на водата“,

„Някой бил застроил неправилно“…

Да, ще се назначат комисии. Ще се извадят карти, папки и снимки от дронове.

Ще се посочат няколко сгради, ще се лепнат етикети „незаконно“, „безумно“, „опасно“.

Ще има публично унижение – за да се замаже вината на тези, които трябваше да предотвратят бедствието, а не да го „анализират“ след това.

Нека кажем ясно: хората не са виновни

Хората в Свети Влас не са строили на своя глава.

Не са отишли в гората с лопата и бетонобъркачка.

Те са строили по одобрени проекти, с разрешителни от общината, с подписи на архитекти, контрол на държавни органи, виза за строеж, надзор и всички необходими документи.

Ако някой днес реши да ги обвинява, нека първо попита:

кой им е подписал документите, кой е одобрил проекта, кой е приел обекта, кой е взел таксите и разрешителните?

Отговорът е един: държавата.

И ако нещо днес се е оказало опасно, значи не хората са го направили такова, а онези, които са им позволили да го направят.

И в Бургас – същият сценарий, същата вина

Наводненията не пощадиха и Бургас.

Подлез, изграден от общината, беше пълен с вода до тавана – буквално потопен.

Чудо е, че в онзи момент нямаше коли долу, защото ако някой беше останал блокиран, сега щяхме да броим жертви.

На улица „Одрин“ автомобили потънаха под вода – цели коли, напълно залети.

Това не са обекти, строени от граждани, а инфраструктура, изградена от самата държава и поддържана от нейните институции.

Къде е сега вината тогава?

Защо държавата не я търси в себе си – в проектантите, инженерите, контрола, поддръжката и безхаберието?

По пътя за Царево се срутиха мостове – държавни мостове, строени и поддържани с публични пари.

Чудо е, че по това време нямаше автомобили върху тях, защото иначе щяхме да говорим за още жертви.

Ако тези съоръжения рухват след един дъжд,

значи не природата е опасна – опасна е държавата, която ги е построила.

Това не е човешка грешка. Това е държавна безотговорност.

Когато държавата знае, че предстоят силни валежи, тя има задължение да подготви гражданите.

Да изпрати предупреждения. Да създаде временни щабове. Да информира хората какво да правят. Да затвори рисковите зони. Да евакуира, ако трябва.

Нищо от това не беше направено.

И днес, когато хората броят щетите си и се чудят как ще се справят,

вместо помощ, държавата им праща комисии.

Комисии, които ще търсят виновни, вместо да помогнат на пострадалите.

Потопът не беше внезапен. Но реакцията беше безумна.

Да припомним само как държавата „реагира“.

Вместо да се фокусира върху превенцията, изпрати кораби и хора в морето – при буря, в район, пълен с отпадъци и кални потоци, където всяко плавателно средство е в смъртна опасност.

Резултатът – загинал граничен полицай.

Човек, който изобщо не трябваше да е там.

И още двама, които морето отнесе.

Това не е героизъм. Това е глупост, родена от паника и некомпетентност.

Вместо организация – хаос.

Вместо сигурност – показност.

Вместо управление – имитация на дейност.

Природата беше силна. Но държавата беше слаба.

Да, това беше природна стихия.

Но една организирана и функционираща държава щеше да я посрещне подготвена.

Щеше да има информираност, координация, аварийни планове, техника в готовност.

Щеше да има реално управление на риска, не телевизионни брифинги.