Пореден тежък инцидент разтърси ул. „Морска“ в центъра на Бургас – място, за което отдавна се знае, че живее по свои правила. По информация на свидетели и публикации във Флагман, мъжът, познат в района като Макс Салама, е нападнал двама младежи с брадва заради паркиран автомобил. Сцената се разиграва посред бял ден, пред погледите на хора от околните обекти. Наложило се е намесата на няколко души, за да бъде овладяна ситуацията.
Това не е изолиран случай. Това е пореден епизод от една дълга поредица, за която се знае от години.
Същият човек системно създава напрежение в района. Поведението му е агресивно, непредвидимо и извън всякакви норми. През годините сме писали неведнъж за подобни ситуации. Има сигнали, има свидетели, има напрежение. Няма решение.
На практика той е превърнал част от ул. „Морска“ в лична територия. Паркира там безнаказано и реагира остро при всеки опит някой друг да спре на това място. Това не е частен имот. Това е общински терен. Въпреки това, десетки хора, които живеят там цял живот, дори не си позволяват да спрат на „неговото“ място.
Докато едни плащат за синя зона и обикалят с минути, понякога с часове, за да намерят място, други си разпределят улиците като личен двор.
Темата вече стигна и до Общинския съвет. На последното заседание бяха обсъдени конкретни мерки, включително и предложение историческият център на Бургас да бъде затворен за автомобили, с достъп само за живущи и контролиран режим. Причината е очевидна – сегашният модел не работи.
Но дори и без нови правила, съществуващите не се прилагат.
Сигнали за конкретния случай са подавани многократно – както от граждани, така и от е-Бургас. Реакция на практика липсва. Няма траен контрол, няма санкции, няма последователност. И резултатът е пред очите на всички – ескалация.
Когато години наред допускаш едно поведение, то се превръща в норма. Когато няма последствия, следващата стъпка е агресия. А когато стигнем до брадва в центъра на града, въпросът вече не е за паркиране, а за сигурност.
Ул. „Морска“ не е единичен проблем. Тя е симптом. Симптом за липса на контрол, за отлагани решения и за институции, които реагират едва когато стане късно.
Въпросът остава същият – колко още инцидента трябват, за да се вземат реални мерки.
