Данните вече са официални. По изчисления на Национален статистически институт, потвърдени от Евростат, бюджетният дефицит за 2024 г. достига 4.113 млрд. евро. Това е 3.5% от БВП. Над критичната граница.
Числата сами по себе си не са изненадата. Изненадата е моментът, в който излизат.
До края на годината официалната картина беше друга. Показваше дефицит в рамките на допустимото. Това позволи на тогавашното управление да запази спокойствие на политическия терен и да избегне натиск в ключов момент. Сега се вижда реалният резултат.
Как се държи дефицит „под контрол“
Механизмът е прост. Разходи се преместват във времето. Капиталови програми се забавят. Част от инвестициите се отчитат по различен начин. Хартията изглежда стабилна. Реалността остава същата.
Това не е стабилизация. Това е отлагане.
Когато тези ефекти се изчерпят, дефицитът излиза на повърхността. Точно това се случва сега.
Капанът
Тук идва същественото. Финансовият натиск не се появява внезапно. Той е натрупан и задържан. Оставен е да се прояви след политическия цикъл.
Новото управление влиза в ситуация с вече оформен дефицит над 3%. Пространството за маневри е ограничено. Всяко действие води до риск. Или режеш разходи и поемаш политически удар. Или оставяш дефицита да расте и поемаш финансов.
Това е класически капан.
Предупреждения имаше
Още преди финалните числа Иван Костов предупреди, че дефицитът ще премине границата. По-късно Симеон Дянков заяви открито, че в отчетността има политически фактор, така че данните да не пречат на стратегически решения като еврозоната.
Днес тези думи звучат като описание на това, което вече се вижда в цифри.
Еврозоната и ударът по доверието
Съвпадението е лошо. България получава зелена светлина за еврозоната и веднага след това показва дефицит над правилото.
Това не е просто статистика. Това е сигнал към партньорите.
Формално може да няма незабавна процедура по свръхдефицит. Политическият контекст дава време. Но репутацията не чака процедури. Тя се гради и се губи с действия.
Какво следва
Дефицит от 3.5% не е срив. Проблемът е тенденцията и начинът, по който се стигна дотук.
Ако моделът продължи, ще има натиск върху дълга, лихвите и бюджета. Ако се направи рязка корекция, цената ще е политическа.
Капанът вече е активиран. Въпросът е кой ще плати цената.
