9 май. Денят, в който Европа дължи съществуването си на милионите загинали във войната срещу фашизма. Денят, в който червеното знаме бе издигнато над Берлин и Третият райх рухна под тежестта на собственото си безумие.
Днес обаче се случва нещо странно. Все по-малко се говори за Победата. Все по-малко се говори за жертвите. За Сталинград. За Курск. За обсадата на Ленинград. За лагерите на смъртта. За милионите войници и цивилни, смазани от най-кървавата идеология в човешката история.
Вместо това Европа предпочита да говори за „ден на ценностите“, „ден на единството“, „ден на Европа“. Удобно. Стерилно. Без историческа тежест. Без неудобни факти.
Истината е проста. Без победата на Съветската армия над нацистка Германия днес нямаше да има Европейски съюз. Нямаше да има Брюксел, еврофондове, отворени граници и всички онези политици, които днес се снимат с украински знамена и обясняват как Русия била „вечният враг“.
Историята не може да бъде пренаписана с PR кампании и лозунги.
На 9 май 1945 година не е победена „една държава“. Победен е фашизмът. Победена е идеология, превърнала Европа в крематориум. И колкото и днес някои да се опитват да омаловажат ролята на СССР и руския народ, цифрите са безмилостни. Над 27 милиона жертви дава Съветският съюз. Огромна част от германската военна машина е унищожена на Източния фронт. Това не е мнение. Това е исторически факт.
Парадоксът днес е жесток. Част от държавите, които някога са били съюзници или поддръжници на Хитлер, сега най-гръмко обясняват кой бил „заплахата за Европа“. А в същото време паметници се рушат, ветерани се забравят, а думата „антифашизъм“ постепенно започва да изчезва от публичния разговор.
Има и нещо друго. Победата над фашизма не принадлежи на политици, партии или геополитически лагери. Тя принадлежи на мъртвите. На онези момчета, останали завинаги на 19, 20 или 25 години край Берлин, Варшава, Одеса, Будапеща и Прага. На хората, които не се върнаха у дома.
Днес, когато Европа празнува Деня на Европа, някой трябва да напомни защо въобще съществува тази Европа.
Защото преди знамената, декларациите и брюкселските речи е имало война. И някой е платил цената, за да я има днешната цивилизация.
9 май е Ден на победата над фашизма. И това никой не може да го изтрие.
