Емблематичният Интерхотел „Поморие“ вече е в миналото. Събарянето на сградата затвори една характерна страница от историята на българското Черноморие – страницата на късния социалистически модернизъм, в който архитектурата имаше амбицията не просто да обслужва, а да внушава мощ, увереност и визия за бъдещето.
Хотелът не беше обикновена туристическа база. Открит през 1977 година лично от Тодор Живков, Интерхотел „Поморие“ беше част от елитната държавна система „Интерхотели“ – проект на режима, насочен към чуждестранни гости, дипломати и икономически партньори. Това бяха витрините на социалистическа България, местата, в които страната демонстрираше „модерност“, комфорт и международен стандарт.
Архитектурно комплексът беше смело и разпознаваемо решение. Проектиран в духа на модернизма от 70-те години, хотелът впечатляваше с терасовидна структура, наклонени фасади и подчертана хоризонталност, която визуално го свързваше с морето. Най-силният му образ – силуетът, наподобяващ корабен корпус – не беше случаен. Това беше архитектурна метафора, умишлено търсена асоциация с движение, път и хоризонт. Именно затова сградата получи прозвището „корабът на Поморие“ и се превърна в една от най-разпознаваемите по цялото българско крайбрежие.
Интериорите на хотела също носеха белезите на епохата – просторни фоайета, монументални стълби, големи остъклявания и декоративни елементи, характерни за социалистическия представителен стил. Комплексът беше сцена на официални събития, международни срещи, почивки на партийния елит и чуждестранни туристи, за които България тогава беше „екзотична, но подредена“ дестинация.
След промените през 1989 г. съдбата на хотела следваше познатия сценарий за много подобни обекти. Приватизация, частични ремонти, опити за адаптация към новия пазар и постепенно износване на конструкцията. Въпреки архитектурната си стойност и статута си на паметник на модернизма, сградата не получи системна грижа, а дебатът „опазване или развитие“ остана нерешен с години.
Днешното събаряне на Интерхотел „Поморие“ логично предизвика силни реакции – от носталгия и гняв до прагматично одобрение. За едни това е необратима загуба на културна и архитектурна памет, за други – неизбежен край на морално и физически остаряла структура. Факт е обаче, че с рухването на бетона си отиде и един цял модел на мислене за архитектурата като идеология.
Паралелно с това започва нов инвестиционен цикъл. По информация на инвеститора, проектът предвижда възстановяване на комплекса във визия, близка до оригиналната, но с изцяло нова конструкция, модерни технологии и съвременна функционалност. Обещанието е за цялостна реконструкция на района и връщане на знаковия образ, макар и в нов контекст.
Дали това ще бъде автентично продължение на архитектурния дух или просто визуална реплика, предстои да се види. Сигурното е, че Интерхотел „Поморие“ вече не съществува като материална реалност, но остава като символ – на една епоха, в която архитектурата говореше силно, категорично и без компромиси.
Историята му е още едно напомняне, че когато обществото не реши навреме какво и защо иска да пази, решенията се взимат от багерите.
