Медиите „гръмнаха“, че предстои събарянето на хотел „Негреско“ в „Елените“. От ДНСК обясниха пред Нова телевизия, че сградата имала всички нужни документи, но „не било ясно как са получени“, защото „е строена върху речно корито“.
Само че тази реплика звучи не като експертен коментар, а като признание за пълна институционална безпомощност.
Какво казва законът, а не телевизията
По българското законодателство (чл. 148 от ЗУТ) всеки строеж се разрешава само след одобрени проекти и влязло в сила разрешение за строеж.
Ако има Акт 16 и е въведен в експлоатация, той е законен и се ползва с презумпция за законосъобразност.
Никой чиновник от ДНСК не може след години да излезе и да каже: „не знаем как са издадени документите“. Това не е аргумент – това е признание за административен хаос и липса на контрол в собствената им система.
Какво всъщност е „речно корито“?
„Речно корито“ по смисъла на Закона за водите е естествено понижение на терена, оформено от постоянно или периодично течаща вода, която е създала морфология и воден режим.
Изкуствените дерета, отводнителни канали и колектори, изградени по проект, не са реки, а инженерни съоръжения, част от отводнителната или канализационната система.
Дори даден участък да е отбелязан в кадастъра или водния регистър, това само по себе си не доказва, че представлява реално речно корито.
За да се определи като такова, е необходимо да има хидрологични и геоморфологични данни, доказващи естествено оформено русло, воден извор, постоянен или сезонен поток и водосборна област.
С други думи – ако в терена няма естествено течение, извор или трайна хидрография, той не може да се счита за река, независимо дали някой е нанесъл линия на картата или му е дал име.
Кой носи отговорност – инвеститорът или държавата?
Ако държавата чрез своите органи е издала разрешение за строеж и акт за въвеждане в експлоатация, значи е потвърдила, че обектът отговаря на всички законови изисквания.
Ако сега някой твърди, че не знае „как са издадени документите“, това е проблем на институциите, а не на собственика.
Инвеститорът е изпълнил закона. Държавата е тази, която е длъжна да пази архива си и да следи процедурите.
И още нещо важно
Строителство в участък на коригирана или покрита река е напълно допустимо по закон, ако има проект, одобрен от МОСВ и Басейновата дирекция (чл. 46–49 от Закона за водите).
Такъв тип решения се прилагат в централните части на София, Варна и Бургас, където цели участъци от реки са канализирани, покрити и преминават под улици, паркове и дори сгради.
Ако хотел „Негреско“ има издадено разрешение за строеж, въведен е в експлоатация и теренът не фигурира като реален воден обект с установени хидрологични характеристики, тогава обектът е законен.
Проблемът не е в собствениците, а в институционалната амнезия на държавата, която днес отрича собствените си подписи.
Редакционен коментар
Редакцията на e-Burgas смята, че когато една държава оспорва собствените си актове и издадените от нея разрешения, това вече не е върховенство на закона, а демонстрация на безпаметие и управленска безотговорност.
Нито един инвеститор не може да бъде виновен за това, че администрацията не пази собствените си документи.
И преди да се размахват булдозери и заповеди за събаряне, държавата трябва първо да си припомни какво сама е подписала.
