Смърт на пътя. Поредната. 31-годишен мотоциклетист загина на място, след като бе пометен от „Мерцедес“ с пловдивска регистрация на главния път между Приморско и Созопол. Шофьорът на колата, 29-годишен мъж, решил да направи обратен завой в забранен участък – през главата му минало „аре, к‘во толкова ще стане“.
Стана.
Моторът се врязал в купето и младият човек си е отишъл мигновено. Пътят беше блокиран с часове, движението – пренасочено през Равадиново и „Каваци“. Поредната трагедия, породена не от съдбата, а от нехайство, самонадеяност и чувство за безсмъртие, което повечето шофьори имат зад волана.
А към всички, които със злоба или подигравка наричат мотористите донори – прочетете внимателно:
Не, ние не сме шибани мотористи.
Ние сме хора.
Хора, които, когато излезем на пътя, сме 10 пъти по-нащрек от вас, защото знаем, че дори да сме на път с предимство, не сме защитени. Защото, когато две коли се блъснат, шансът някой да оцелее е в пъти по-голям, отколкото когато кола удари мотор. Защото повечето от вас се мислите за професионални шофьори и вярвате, че „няя ко да стане“ – а после става.
Ние искаме да се приберем при семействата си.
Да видим децата си.
Да изпием една бира след работа.
Затова, следващия път, когато решите да направите малоумна маневра, без да погледнете два пъти, или когато решите да „накажете“ моторист на пътя, щото „кой е тоя с мотор да ме изпреварва“ – помислете.
Може да отнемете живот.
Може да убиеш някого, защото си решил, че си над правилата.
Отиде си млад човек, защото един зад волана е решил да прави обратен там, където не се прави.
Не е станало, щото моторът бил бърз.
Не е станало, щото мотористът бил безразсъден.
Станало е, защото на пътя има хора, които не мислят, че техните действия убиват.
Запомнете го.
И следващия път гледайте, мислете и бъдете хора.
Иначе ще пишем пак същата статия.
Само че с друго име.
С друга възраст.
И със същата непоправима болка за още едно семейство.
