ПП и ДБ ще се регистрират като две отделни парламентарни групи в новото Народно събрание. Официалното обяснение е „парламентарен съюз за общо действие“ и запазване на обща посока по важни теми. Асен Василев потвърди, че ще има две групи, а от ДБ вече признаха, че са искали единството да се запази.
Зад красивите думи стои доста по-практична парламентарна математика. Когато една обща група се раздели на две, вече не говорим само за различна „идентичност“, а за две ръководства, две вътрешни структури, повече претенции за позиции, повече места в комисии, повече администрация и повече политическа тежест при разпределението на парламентарния ресурс.
Така от един политически дом се правят две входни врати. Едната за ПП, другата за ДБ. Избирателят пак е същият, листата до вчера беше обща, но вътре в парламента сметката вече изглежда по-апетитна. Две групи означават два председателски екипа, повече заместници, повече експерти, повече кабинети, повече говорители и по-голям шанс всяка формация да поиска свое място в ръководството на Народното събрание и в постоянните комисии.
Най-голямата власт в парламента не е само на трибуната. Тя е в комисиите, където се гледат законите, където се правят поправките и където се договаря реалното влияние. Разделени на две групи, ПП и ДБ вече могат да играят не като един субект, а като два. Това не гарантира автоматично двойна печалба, но отваря вратата за повече претенции. А в политиката претенцията често е половин пост.
И тук идва неудобният въпрос. Ако политически ще действат заедно, ако ще имат общ парламентарен съюз, ако ще пазят обща линия, защо им трябват две групи? Отговорът не звучи толкова благородно, колкото „европейска идентичност“ и „ефективност“. Звучи като разширяване на вътрешната квота за влияние.
За избирателя това изглежда странно. На изборите получаваш общ продукт. След изборите продуктът се разопакова на две части, но сметката остава за държавата. Политически развод без напускане на общото жилище. Само че вече с две табелки на вратата.
