Родени:
[caption id="attachment_58227" align="alignleft" width="232"]
снимка: old.duma[/caption]
Васил Златаров (1869 – 1932) - основател и пръв командир на въздухоплаването в България
Васил Иванов Златаров е роден на 3 ноември 1869 годино в Гюргево, Румъния. Той е радетел за създаването на българското въздухоплаване, негов основател и пръв организатор. Той е един от най-образованите и ерудирани българи в края на ХІХ век - владее пет езика, изкусен живописец, архитект-строител със солидни познания по финансово дело и отлична военна подготовка. Той е първият българин летял с балон, с планер и с аероплан.
Васил Златаров е роден и израсъл в будно възрожденско семейство. Майка му Николина Златарова е сподвижница на Христо Ботев и човек с горд и свободолюбив характер. Завършва гимназия в гр. Русе и Военно училище през 1891 година. По време на първото българско изложение в гр. Пловдив през 1892 год. той е в състава на пионерното подразделение, обезпечаващо демонстрациите с балона "Ла Франс". Младият офицер е първият българин, който лети с балона на Йожен Годар.
След полета, Васил Златаров се посвещава на изучаване на въздухоплавателното дело, просветителска и пропагандна дейност за ролята на въздухоплаването за нуждите и целите на военното дело. На молбата му да бъде изпратен на обучение във въздухоплавателно дело е изпратен през 1902 година да учи в Учебния въздухоплавателен парк в Гатчино край Петербург в Русия. По това време той е единственият чуждестранен офицер, допуснат до въздухоплавателното училище. Завършил блестящо курса за обучение, в България е назначен за началник на малка въздухоплавателна команда към ІІ пионерна дружина в София. В тази команда поради липса на конкретна дейност, са правели и обследвали полети с изработени от тях хвърчила.
През 1904 год. е назначен за ротен командир в V дружина, а въздухоплавателната команда има за командир друг запален във въздухоплаването български офицер - Хараламби Джамджиев. Срещата на двамата поставя началото на сътрудничество, предопределило бъдещето на българската авиация. С построените двуплощни хвърчила от т.нар.
"хараграфов" тип издигат товари до 70 kg. Тези изследвания са база за строеж на малки, но стабилни в полет планери, демонстрирани в полет по склоновете на Софийския военен лагер. След полета с балон, Златаров лети на безмоторен самолет и поставя началото на безмоторния спорт в България. Поради липсата на реално приложение на въздухоплаването във военното дело, командата е закрита.
В края на 1905 година на Златаров е разпоредено да представи план за структура и организация на ново въздухоплавателно отделение, сформирано на 28 февруари 1906 год. Така за трети път след 1892 и 1903 година се формира въздухоплавателна команда с неясно формулирани задачи и с никакви ресурси. Поради липсата на въздухоплавателни апарати, Златаров отново конструира хвърчила и балансирани планери. Създава и план за изграждане на въздухоплаването, който преди всичко включва проучване на европейския опит и пренасянето му в България за строеж на въздухоплавателни средсва. През 1906 година изучава френския опит и наблюдава атракционните полети на Сантос-Дюмон с нов летателен апарат - самолета. Назависимо от впечатляващия полет, неговата теза е, че самолета е недостъпно средство за България и закупува балон с вместимост 360 m
3 и 300 m въже. Тук в България са направени приспособленията и газодобивния апарат за него. През 1909 година отново в Париж бъдещия родоначалник на българската авиация разбира, че бъдещето е на по-тежките от въздуха летателни апарати. Бързо усвоява новите технически идеи и вниква в проблемите и качествата на създаваните аероплани от различни фирми. За пропагандиране на полет със самолет и начало на програма за създаване на българска военна авиация, Златаров със Симеон Добревски организират полет на руския авиатор Б.С.Масленников в България. Отново за трети път Златаров е пръв - лети с руския пилот на 15 ноември 1910 година. Със закупени материали от Русия в България се изработва първия балон - "София-1" по проект на Златаров и Казанджиев. На 1 август 1912 год. този балон с обем 640 m
3 получава право на свободни полети. Това е балонът, с който българската войска воюва в Балканската и Първата световна война.
Като командир на въздухоплавателното отделение и човек потопен в теорията и практиката на въздухоплаването в началото на ХХ век, Златаров е убеден, че привързаният балон е уязвемо летателно средство от артилерията и няма бъдеще като летателен апарат. И независимо, че изпраща Продан Таракчиев да учи за пилотиране на балон в Русия, разучава техническите параметри и оферти на производителите на самолети. Подготвя техническите условия, на които трябва да отговарят закупуваните аероплани за българската войска.
Като командир на Въздухоплавателния парк, Златанов организира през Балканската война базово летище край гр. Мустафа паша (Свиленград) и служба за техническо обслужване на аеропланната техника, като създава първата полева работилница за ремонт на аероплани. Тук на 17 ноември 1912 г. се извършва и първата бомбардировка в историята на българската авиация от италианския пилот Джовани Сабели и наблюдателя майор Васил Златаров със самолет Блерио XI.
През Първата световна война В. Златаров е командир на Въздухоплавателната дружина, която се състои от аеропланна и балонна група. Отново се създава полева аеропланна работилница, ръководена от Симеон Петров, а командир на авиационната група е Радул Милков. Оценката на авиационните специалисти - историци е, че при тежките военни условия, липсата на резервни части и сравнително бързо морално остаряваваща летателна техника, създадената полетна организация, ремонта на самолетите и личното участие на Златаров в бойните действия е поддържало в непрекъсната бойна готовност младата българска авиация и висок боен дух в първите военни авиатори.
След войната следва унищожаването на българската авиация по силата на Ньойския договор. Васил Златаров е сред уволнените "поради намаляване ефективите на армията". Работи като чиновник, подържа магазин, но силно разклатеното му здраве го отдалечава от авиацията и възраждането и? след средата на 20 години на ХХ век. Умира в София на 17 май 1932 година.
Като военен специалист, преминал специално обучение, Златаров задълбочава теоретичната си подготовка, наблюдава професионално развитието на въздухоплавателните средства и публикува първия труд у нас на тази тема "Записки по въздухоплаване". Той е написал и първите учебници по балонно дело, метеорология, химия и инструкции за работа и полет с балони.
Друг негов съществен принос е, че при липсата на каквото и да било виждане за развитието на въздухоплаването в България, той е изготвил програми за обучение на балонисти и авиатори, за закупуване на аероплани и бойното им използване и пряко е работил за реализирането на това дело.
Михаил Ганчев (1872 – 1931) - български военен деец
Алекси Квартирников (1893 – 1977) - български инженер
Георги Свежин (1922 – 2001) - български поет
Никола Ковачев (1926 – 2005) - български режисьор
Георги Мишев (1935) - български писател и сценарист
Надежда Захариева (1944) - българска поетеса
Веселин Методиев (1957) - български политик
Борислав Гидиков (1965) - български щангист
Лилия Абаджиева (1966) - български режисьор
Починали:
Костадин Халачев (1861 – 1885) - български военен деец
[caption id="attachment_58225" align="alignleft" width="180"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Киряк Цанков (ок. 1847 – 1903) - български революционер и дипломат
Киряк Антонов Цанков е български революционер, политик и дипломат. Той е един от ръководителите на Българския революционен централен комитет, а непосредствено след Освобождението е участник в Либералната партия. По-късно заема различни дипломатически постове, като през 1880 става първият дипломатически агент на България в Букурещ.
Киряк Цанков е роден около 1847 в Свищов, където получава първоначалното си образование. Завършва търговско училище във Виена, след което учи медицина в Париж. През 60-те години се установява в Букурещ, където се включва активно в обществения живот на българската емиграция. Членува в Тайния централен български комитет и в Българския революционен централен комитет, на който през 1872 става подпредседател, в Българското човеколюбиво настоятелство и в Българското централно благотворително общество, на което е председател през 1875-1876. Участва в издаването на вестниците „Народност“ (1867-1869), „Тъпан“ (1869-1870) и „Балкан“ (1875), както и в подготовката за изпращането в България на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868) и на Христо Ботев (1876), както и на български доброволци за Сръбско-турската война през 1876.
По време на Временното руско управление в България Киряк Цанков заема различни длъжности в администрацията, като известно време е председател на съда в Тутракан и на Върховния съд. Избран е за народен представител в Учредителното събрание (1879) и I Велико Народно събрание, където е сред привържениците на Либералната партия.
През следващите години Цанков заема различни дипломатически постове. През 1879-1880 е секретар на агентството в Цариград, а през 1880-1883 е първият български дипломатически агент в Букурещ. През 1883 за няколко месеца е управляващ Министерството на външните работи и изповеданията. Той е представител на България в Европейската дунавска комисия (1880-1884), на конференцията във Виена за изграждането на железопътната линия Виена-Цариград, в българо-румънската комисия за уточняване на границата между двете страни (1885), в българо-османската комисия за преработване на устава на Източна Румелия (1885-1886).
Киряк Цанков умира на 3 ноември (21 октомври стар стил) 1903 в Букурещ.
Георги Янков (1859 – 1920) - български военен деец
Тодор Радев (1887 – 1920) - български военен деец и политик
Андрей Протич (1875 – 1959) - български изкуствовед
Маргарита Дупаринова (1921 – 2005) - българска актриса
Александър Караиванов (1925 – 2006) - български аграрен учен
Събития:
1988 г. — По инициатива на Желю Желев софийски интелектуалци създават Клуб за подкрепа на гласността и преустройството.
Клубът за подкрепа на гласността и преустройството, заедно с Обществения комитет за екологична защита на Русе, е от първите дисидентски организации в Народна република България.
Учреден на 3 ноември 1988 г. в 65-та аудитория на Софийския университет. Инициатор на проекта е Желю Желев, който още от 1986-1987г. работи по подготовката на Клуба като намира подкрепа в противници на тоталитарната система като Искра Панова (набира привърженици успоредно с Желев), Евгения Иванова, Антонина Желязкова, Георги Мишев, Марко Ганчев, Радой Ралин,Петко Симеонов, Невена Стефанова, Блага Димитрова, Мария Бойкикева, професор Николай Василев, Христо Радевски, академик Кирил Василев, кинорежисьорът Дучо Мундров, изявеният български физикохимик Алексей Шелудко. Мнозина от учредителите (общо 80 души, като на самото учредяване се присъединяват още 40) са членове на БКП, а някои и активни борци против фашизма и капитализма като Чавдар Кюранов, Брайко Кофарджиев, Борис Спасов и др.
През семтември 1988г. Желев подготвя Програмната декларация. През октомври в Чуйпетлово, тя се прочита и обсъжда, за секретарки на Клуба се избират Евгения Иванова и Росица Антонова и се определя, че председателите ще ръководят на ротационен принцип. На 3 ноември се приема Учредителната (програмната) декларация , избира се Управителен съвет, полагат се принципите на функциониране на Клуба и се прочита списъка на учредителите. Учредителната декларация се изпраща до ЦК на БКП, творческите съюзи и средствата за масова информация. Първият председател на ротационен принцип на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството е Мария Бойкикева. По уговорка всеки трябва да председателства по азбучен ред на фамилните имена, за по два месеца.
Основната дейност на Клуба се състои в приемането и разгласяването на декларации и становища по общополитически въпроси, в които рязко се критикува властта на Тодор Живков. Клубът, заедно с другите неформали, застава в защита на правата на българските мюсюлмани и се обявява против така наречения Възродителен процес. Членовете на Клуба проявяват голяма активност по западните радиостанции като особен отзвук имат есетата на Блага Димитрова и Марко Ганчев. Клубът се състои от 6 секции, които се занимават с открояващите се обществени проблеми в социалистическа България: икономическото състояние; човешките права и гражданските свободи; демографските проблеми; екологията; проблемите на българската култура; нерешените проблеми на българската история.
1989 г. — ПК Екогласност внася в Народното събрание подписка срещу проекта "Рила-Места", след шествие по улиците на София, което е първа масова демонстрация срещу комунистическата власт в България.
По материали от bg.wikipedia.
снимка: old.duma[/caption]
Васил Златаров (1869 – 1932) - основател и пръв командир на въздухоплаването в България
Васил Иванов Златаров е роден на 3 ноември 1869 годино в Гюргево, Румъния. Той е радетел за създаването на българското въздухоплаване, негов основател и пръв организатор. Той е един от най-образованите и ерудирани българи в края на ХІХ век - владее пет езика, изкусен живописец, архитект-строител със солидни познания по финансово дело и отлична военна подготовка. Той е първият българин летял с балон, с планер и с аероплан.
Васил Златаров е роден и израсъл в будно възрожденско семейство. Майка му Николина Златарова е сподвижница на Христо Ботев и човек с горд и свободолюбив характер. Завършва гимназия в гр. Русе и Военно училище през 1891 година. По време на първото българско изложение в гр. Пловдив през 1892 год. той е в състава на пионерното подразделение, обезпечаващо демонстрациите с балона "Ла Франс". Младият офицер е първият българин, който лети с балона на Йожен Годар.
След полета, Васил Златаров се посвещава на изучаване на въздухоплавателното дело, просветителска и пропагандна дейност за ролята на въздухоплаването за нуждите и целите на военното дело. На молбата му да бъде изпратен на обучение във въздухоплавателно дело е изпратен през 1902 година да учи в Учебния въздухоплавателен парк в Гатчино край Петербург в Русия. По това време той е единственият чуждестранен офицер, допуснат до въздухоплавателното училище. Завършил блестящо курса за обучение, в България е назначен за началник на малка въздухоплавателна команда към ІІ пионерна дружина в София. В тази команда поради липса на конкретна дейност, са правели и обследвали полети с изработени от тях хвърчила.
През 1904 год. е назначен за ротен командир в V дружина, а въздухоплавателната команда има за командир друг запален във въздухоплаването български офицер - Хараламби Джамджиев. Срещата на двамата поставя началото на сътрудничество, предопределило бъдещето на българската авиация. С построените двуплощни хвърчила от т.нар. "хараграфов" тип издигат товари до 70 kg. Тези изследвания са база за строеж на малки, но стабилни в полет планери, демонстрирани в полет по склоновете на Софийския военен лагер. След полета с балон, Златаров лети на безмоторен самолет и поставя началото на безмоторния спорт в България. Поради липсата на реално приложение на въздухоплаването във военното дело, командата е закрита.
В края на 1905 година на Златаров е разпоредено да представи план за структура и организация на ново въздухоплавателно отделение, сформирано на 28 февруари 1906 год. Така за трети път след 1892 и 1903 година се формира въздухоплавателна команда с неясно формулирани задачи и с никакви ресурси. Поради липсата на въздухоплавателни апарати, Златаров отново конструира хвърчила и балансирани планери. Създава и план за изграждане на въздухоплаването, който преди всичко включва проучване на европейския опит и пренасянето му в България за строеж на въздухоплавателни средсва. През 1906 година изучава френския опит и наблюдава атракционните полети на Сантос-Дюмон с нов летателен апарат - самолета. Назависимо от впечатляващия полет, неговата теза е, че самолета е недостъпно средство за България и закупува балон с вместимост 360 m3 и 300 m въже. Тук в България са направени приспособленията и газодобивния апарат за него. През 1909 година отново в Париж бъдещия родоначалник на българската авиация разбира, че бъдещето е на по-тежките от въздуха летателни апарати. Бързо усвоява новите технически идеи и вниква в проблемите и качествата на създаваните аероплани от различни фирми. За пропагандиране на полет със самолет и начало на програма за създаване на българска военна авиация, Златаров със Симеон Добревски организират полет на руския авиатор Б.С.Масленников в България. Отново за трети път Златаров е пръв - лети с руския пилот на 15 ноември 1910 година. Със закупени материали от Русия в България се изработва първия балон - "София-1" по проект на Златаров и Казанджиев. На 1 август 1912 год. този балон с обем 640 m3 получава право на свободни полети. Това е балонът, с който българската войска воюва в Балканската и Първата световна война.
Като командир на въздухоплавателното отделение и човек потопен в теорията и практиката на въздухоплаването в началото на ХХ век, Златаров е убеден, че привързаният балон е уязвемо летателно средство от артилерията и няма бъдеще като летателен апарат. И независимо, че изпраща Продан Таракчиев да учи за пилотиране на балон в Русия, разучава техническите параметри и оферти на производителите на самолети. Подготвя техническите условия, на които трябва да отговарят закупуваните аероплани за българската войска.
Като командир на Въздухоплавателния парк, Златанов организира през Балканската война базово летище край гр. Мустафа паша (Свиленград) и служба за техническо обслужване на аеропланната техника, като създава първата полева работилница за ремонт на аероплани. Тук на 17 ноември 1912 г. се извършва и първата бомбардировка в историята на българската авиация от италианския пилот Джовани Сабели и наблюдателя майор Васил Златаров със самолет Блерио XI.
През Първата световна война В. Златаров е командир на Въздухоплавателната дружина, която се състои от аеропланна и балонна група. Отново се създава полева аеропланна работилница, ръководена от Симеон Петров, а командир на авиационната група е Радул Милков. Оценката на авиационните специалисти - историци е, че при тежките военни условия, липсата на резервни части и сравнително бързо морално остаряваваща летателна техника, създадената полетна организация, ремонта на самолетите и личното участие на Златаров в бойните действия е поддържало в непрекъсната бойна готовност младата българска авиация и висок боен дух в първите военни авиатори.
След войната следва унищожаването на българската авиация по силата на Ньойския договор. Васил Златаров е сред уволнените "поради намаляване ефективите на армията". Работи като чиновник, подържа магазин, но силно разклатеното му здраве го отдалечава от авиацията и възраждането и? след средата на 20 години на ХХ век. Умира в София на 17 май 1932 година.
Като военен специалист, преминал специално обучение, Златаров задълбочава теоретичната си подготовка, наблюдава професионално развитието на въздухоплавателните средства и публикува първия труд у нас на тази тема "Записки по въздухоплаване". Той е написал и първите учебници по балонно дело, метеорология, химия и инструкции за работа и полет с балони.
Друг негов съществен принос е, че при липсата на каквото и да било виждане за развитието на въздухоплаването в България, той е изготвил програми за обучение на балонисти и авиатори, за закупуване на аероплани и бойното им използване и пряко е работил за реализирането на това дело.
Михаил Ганчев (1872 – 1931) - български военен деец
Алекси Квартирников (1893 – 1977) - български инженер
Георги Свежин (1922 – 2001) - български поет
Никола Ковачев (1926 – 2005) - български режисьор
Георги Мишев (1935) - български писател и сценарист
Надежда Захариева (1944) - българска поетеса
Веселин Методиев (1957) - български политик
Борислав Гидиков (1965) - български щангист
Лилия Абаджиева (1966) - български режисьор
Починали:
Костадин Халачев (1861 – 1885) - български военен деец
[caption id="attachment_58225" align="alignleft" width="180"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Киряк Цанков (ок. 1847 – 1903) - български революционер и дипломат
Киряк Антонов Цанков е български революционер, политик и дипломат. Той е един от ръководителите на Българския революционен централен комитет, а непосредствено след Освобождението е участник в Либералната партия. По-късно заема различни дипломатически постове, като през 1880 става първият дипломатически агент на България в Букурещ.
Киряк Цанков е роден около 1847 в Свищов, където получава първоначалното си образование. Завършва търговско училище във Виена, след което учи медицина в Париж. През 60-те години се установява в Букурещ, където се включва активно в обществения живот на българската емиграция. Членува в Тайния централен български комитет и в Българския революционен централен комитет, на който през 1872 става подпредседател, в Българското човеколюбиво настоятелство и в Българското централно благотворително общество, на което е председател през 1875-1876. Участва в издаването на вестниците „Народност“ (1867-1869), „Тъпан“ (1869-1870) и „Балкан“ (1875), както и в подготовката за изпращането в България на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868) и на Христо Ботев (1876), както и на български доброволци за Сръбско-турската война през 1876.
По време на Временното руско управление в България Киряк Цанков заема различни длъжности в администрацията, като известно време е председател на съда в Тутракан и на Върховния съд. Избран е за народен представител в Учредителното събрание (1879) и I Велико Народно събрание, където е сред привържениците на Либералната партия.
През следващите години Цанков заема различни дипломатически постове. През 1879-1880 е секретар на агентството в Цариград, а през 1880-1883 е първият български дипломатически агент в Букурещ. През 1883 за няколко месеца е управляващ Министерството на външните работи и изповеданията. Той е представител на България в Европейската дунавска комисия (1880-1884), на конференцията във Виена за изграждането на железопътната линия Виена-Цариград, в българо-румънската комисия за уточняване на границата между двете страни (1885), в българо-османската комисия за преработване на устава на Източна Румелия (1885-1886).
Киряк Цанков умира на 3 ноември (21 октомври стар стил) 1903 в Букурещ.
Георги Янков (1859 – 1920) - български военен деец
Тодор Радев (1887 – 1920) - български военен деец и политик
Андрей Протич (1875 – 1959) - български изкуствовед
Маргарита Дупаринова (1921 – 2005) - българска актриса
Александър Караиванов (1925 – 2006) - български аграрен учен
Събития:
1988 г. — По инициатива на Желю Желев софийски интелектуалци създават Клуб за подкрепа на гласността и преустройството.
Клубът за подкрепа на гласността и преустройството, заедно с Обществения комитет за екологична защита на Русе, е от първите дисидентски организации в Народна република България.
Учреден на 3 ноември 1988 г. в 65-та аудитория на Софийския университет. Инициатор на проекта е Желю Желев, който още от 1986-1987г. работи по подготовката на Клуба като намира подкрепа в противници на тоталитарната система като Искра Панова (набира привърженици успоредно с Желев), Евгения Иванова, Антонина Желязкова, Георги Мишев, Марко Ганчев, Радой Ралин,Петко Симеонов, Невена Стефанова, Блага Димитрова, Мария Бойкикева, професор Николай Василев, Христо Радевски, академик Кирил Василев, кинорежисьорът Дучо Мундров, изявеният български физикохимик Алексей Шелудко. Мнозина от учредителите (общо 80 души, като на самото учредяване се присъединяват още 40) са членове на БКП, а някои и активни борци против фашизма и капитализма като Чавдар Кюранов, Брайко Кофарджиев, Борис Спасов и др.
През семтември 1988г. Желев подготвя Програмната декларация. През октомври в Чуйпетлово, тя се прочита и обсъжда, за секретарки на Клуба се избират Евгения Иванова и Росица Антонова и се определя, че председателите ще ръководят на ротационен принцип. На 3 ноември се приема Учредителната (програмната) декларация , избира се Управителен съвет, полагат се принципите на функциониране на Клуба и се прочита списъка на учредителите. Учредителната декларация се изпраща до ЦК на БКП, творческите съюзи и средствата за масова информация. Първият председател на ротационен принцип на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството е Мария Бойкикева. По уговорка всеки трябва да председателства по азбучен ред на фамилните имена, за по два месеца.
Основната дейност на Клуба се състои в приемането и разгласяването на декларации и становища по общополитически въпроси, в които рязко се критикува властта на Тодор Живков. Клубът, заедно с другите неформали, застава в защита на правата на българските мюсюлмани и се обявява против така наречения Възродителен процес. Членовете на Клуба проявяват голяма активност по западните радиостанции като особен отзвук имат есетата на Блага Димитрова и Марко Ганчев. Клубът се състои от 6 секции, които се занимават с открояващите се обществени проблеми в социалистическа България: икономическото състояние; човешките права и гражданските свободи; демографските проблеми; екологията; проблемите на българската култура; нерешените проблеми на българската история.
1989 г. — ПК Екогласност внася в Народното събрание подписка срещу проекта "Рила-Места", след шествие по улиците на София, което е първа масова демонстрация срещу комунистическата власт в България.
По материали от bg.wikipedia. 
