Иван Гранитски: Езикът на журналистите обеднява

Иван ГРАНИТСКИ Снимка Татяна БАЙКУШЕВА

В тази професия навлязоха много некомпетентни и неморални хора

Иван Гранитски е поет, критик, публицист, издател, обществен деец. Роден през 1953 г. в София. Завършва журналистика в Софийския университет. Бил е главен и зам.-главен редактор на редица издания, сред които в. “Литературен фронт”, “Пулс”, сп. “Везни” и др. Генерален директор на БНТ в периода 1995-1996 г. Основател и собственик на издателство “Захарий Стоянов”. Автор на над двадесет и пет  книги – публицистика, поезия, критика.

Интервю на Татяна БАЙКУШЕВА

- Господин Гранитски, напоследък като че ли графоманите стават все повече, предвид по-големите възможности за издаване на четива сега. При Вас как подбирате нови, съвременни  автори?

-  Така е. Последните години има истинско нашествие на книги с ниски художествени качества, направо казано ерзаци, чалга литература. За това нашето издателство има една промислена стратегия да издирва истински таланти. Преди всичко ние преиздаваме много класическа българска литература. Но издаваме и съвременни автори в няколко поредици. В поредицата „Съвременна българска поезия” сме издали за двадесет години около триста наши автори, някои от тях много известни, можем да ги наречем дори живи класици. Но сме издали и редица първи или втори книги на млади автори. Как ги подбираме? Имаме един принцип -  четем в периодиката, следим, търсим, разпитваме. И когато попаднем на автор, който ни се струва интересен, търсим добър редактор, известен поет. Често пъти това са някой наши поети като Любомир Левчев, Стефан Цанев. Преди, когато бяха живи- Валери Петров, Евтим Евтимов, Станка Пенчева, подбираха и представяха млади автори с послесловие или предговори. Така че има един строг критерий, главно естетически. Разбира се не може да се очаква всяка година бум на гении. За това ние търсим начини да подкрепим общия процес. Като се издадат десет книги на млади автори през годината, дай боже една, две от тях да бъдат начало на един истински талант, който ще се разгръща през годините.

- Какъв е верният подход, който трябва да предприеме един млад автор, който счита, че има талант и е написал нещо стойностно, но няма опит? Как да действа, за да издаде успешно своя книга?

-  Добре е да намери издател. Въпреки че те трудно издават съвременна литература. Тъй като тя не е търговска, трудно се продава. Трябва да има спомоществовател. Това не се получава лесно, особено за младите автори. Така че ние, издателите, често играем ролята на спомоществовател.

Трябва да се предложи ръкописа. Той се вижда от редактор. Следва предпечатна подготовка и печат. След това се опитваме да направим, разбира се, няколко премиери и четения на книгата - в София и в други градове. По този начин се популяризира името на автора.

- Чрез премиери и представяния ли е най-подходящия начин да достигне една нова книга до публиката?

- Това е една от формите. Начините, разбира се са много. Защото българските библиотеки през последните години хронично страдат от липса на пари за книги. Министерствата на културата и образованието не отделят пари за попълване на библиотечните фондове. Самите автори трудно могат да си позволят да пътуват, защото това също изисква средства. Така че част от разпространението става не само чрез книжарниците, а чрез различни видове гостувания, четения. В същото време това има и друго значение – извършва се една своеобразна будителска дейност. Стигаме до селски читалища, до малки градчета, където трудно иначе би достигнал и гостувал автор. И това има значение за хората от малкото населено място. От петнадесет години авторите на издателство „Захарий Стоянов” обикалят и правят срещи в Северозападна България, в градовете на Североизточна България, във Велико Търново, В Русе, Търговище, Шумен, Разград, Варна, Балчик, Тутракан, Генерал Тошево. Там правим своеобразни малки Аполонии, всяка година от 15до 30-ти септември. И на  практика сме били във всяко селско читалище. Винаги носим съответното дарение. Това са срещи с хиляди хора, които са винаги много доволни.

- Каква ще бъде според Вас за напред съдбата на библиотеките в България?

- За жалост съдбата на библиотеките не е много радостна. Преди двадесетина години те бяха над осем хиляди – селски, градски, училищни, читалищни, ведомствени. Последните години техният брой падна под две хиляди. Голяма част от библиотеките се погубиха, отидоха на вторични суровини, разграбиха се. Друга част стоят заключени, прашасват или се овлажняват в  селски читалища, където няма средства, за да се поддържа библиотеката. От останалите около две хиляди, хиляда са така да се каже действащи. Другите са почти заспали или съществуват латентно и нямат дейност. Тези хиляда останали библиотеки изнемогват. Трябва да се поклоним на секретарите на библиотеките, на читалищните дейци, на библиотекарите, които са последните мохикани. С големи усилия търсят спонсори, молят, просят, така да се каже. Успяват да намерят малко пари, попълват се библиотечните фондове. Но това трябва да е държавна политика. Години наред се говори, но нашите държавници много, много не се интересуват от културата и от образование. Понеже на тях им трябва послушна маса, която да гласува. А четящият човек е мислещ човек и по-трудно може да бъде манипулиран. От тази гледна точка бъдещето на нашите библиотеки не е розово. Това е като фразата в книгата на Илф и Петров: „Делото на давещите се е в ръцете на самите давещи се.”  Нашите библиотекари са давещите се, поради нехайството на институциите.

- Печеливш бизнес ли е книгоиздаването и какво е бъдещето му според Вас?

- Надявам се, че няма да отмре. Тиражите падат поради много причини. За една от тях вече споменах-библиотеките нямат пари за книги. Повечето от хората, които четат, за съжаление са от едно по-възрастно поколение. Младите предпочитат електронните форми. Но се надявам, че книгопечатането няма да отмре. Просто поради намаляването на тиражите ще се вдигат цените. Колкото е по-нисък тиража, толкова единичната цена на една книга е по-висока. Ще стане нещо като игра на стъклени перли, занимание на малък кръг високо посветени, интелигентни хора в нашето общество. Това е лоша тенденция, но на там вървим.

А иначе, издателският бизнес може да бъде печеливш. Що се отнася за книги с ниски художествени достойнства, да ги наречем порно литература, ерзаци. Сериозните издатели трудно се възпроизвеждат, но пък са го приели като мисия. Например издателство „Захарий Стоянов” двадесет години си е поставило тази задача, мисия-да подкрепя предимно българската книга и разбира се преводна литература, но с високи художествени и естетически достойнства.

- Битката за намаляване на ДДС върху българските книги не доведе до желания от издателите и авторите резултат. Как ще коментирате тази тема?

- Това също е един позорен факт. Но тази борба е обречена, уви. Вече десет годни България е член на Европейския съюз. Във всички европейски страни, членки на съюза, ДДС за книгата е много по-ниско, отколкото у нас. В половината страни ставката е нулева. В другата час данъкът е между два и три процента. Седем процента е в Германия. Единствено в Дания и в България е двадесет процента. Но многократните опити на издатели, интелектуалци и автори да повлияем на депутатите от поне десет парламента през последните години, са безуспешни и аз не вярвам, че нещо може да стресне народните избраници и да редуцират ДДС, както е в „белите” европейски страни.

 

- Как според Вас се промени журналистиката в България през последните двадесетина години? Ако зависи от Вас, някакъв коректив трябва ли да има?

- Самият аз съм завършил журналистика. Работил съм петнадесет години във вестници, преди да оглавя едно след друго две издателства – „Христо Ботев” и сега „Захари Стоянов”. Бил съм и генерален директор на БНТ, главен редактор на  издания. Със съжаление виждам, че съвременната журналистика върви по една наклонена плоскост, която не е най-добрата. Езикът на журналистите обеднява. В тази професия навлязоха много некомпетентни и главно неморални хора. Защото не осъзнават своята роля и функция. Длъжността на писателите и журналистите е във висша степен високо обществена длъжност. Журналистиката трябва да бъде четвърта власт, коректива на  другите власти. Но за това тя трябва да бъде безкрайно честна, почтена, безкористна. Не трябва да допуска манипулации, конюнктурни изкривявания. А голяма част от нашите медии, особено търговските телевизии, не се свенят да изкривяват истината, да я манипулират, да прислужват на определени политици и политически сили. Т.е.  загърбват основната си функция-честност, почтеност, обективност.

- Вие самият бихте ли се върнали към тази професия някой ден?

- Човек предполага, бог разполага. За сега провидението е решило и ми е наредило да се занимавам с издателска дейност. Пък занапред ще видим. Каквото сабя покаже и честта, майко, юнашка.

 

Сподели новината:

Коментари