Преди време кметът на Бургас Димитър Николов тук е кръстил трите си деца. Освен това, почти на всеки Гергьовден, той идва тук и е един от благодетелите на храма.
Когато за първи път дойдох в страндажанското село Калово, бях впечетелена не само от красотата на природата, не само от гостоприемството на малкото жители тук, не само от тишината и чистия въздух, грабна ме и малката църква, която носи името на Свети Георги. Тя е една от уникалните църкви в България. Храмът е на 200 години, построяването датира от края на 18 век. И до днес вътре е запазен дървеният иконостас, част от дърворезбата.
Това, което различава църквата"Свети Георги" от много други в България, че тя има две помещения-за мъже и за жени. Всяко едно е с отделен вход. Сега обаче заради липса на пари и човек, който да поддържа и двете отделения, действащо е само мъжкото. Но нали не си представяте, че влизат само мъже. Храмът е за всички.
Мъжкото отделение, което сега е достъпно за всички.
Това е входът за женското отделение, което в момента не се използва.
За съжаление, няма много данни от историците за църквата. Сегашният летописец е настоящият кметски наместник Донка Димова. Тя от 18 години е на този пост и познава до най-малкия детайл всяко кътче в село Калово. Тъжно й е , че няма кой да поддържа храма. Ключовете за църквата са у нея. Отваря я по празници. А камбаната, която е в в двора, до входната порта отдавна е онемяла. "Бия я само, когато някой от село почине. Иначе не я бием. На Великден и на Гергьовден ще се чуе камбанния звън. Но то в Калово хора няма. Обезлюди се селото. Младите идват само по празници. През зимата тук е мъртвило"-казва Донка Димова. И докато ни развежда из храма и разказва, вижда, че иконата на света Богородица е паднала и се е счупило стъклото. Приема го като знак от съдбата. "Явно нещо ще се случи в Калово. Дай Боже да е хубаво. "-казва Донка. В църквата по иконите има двулевки, в кутията за дарения също някой е оставил пари. Но никой не е пипнал и стотинка от храма.Оказва се, че село Калово и църквата "Свети Георги" никога не са били обекти на набези. "Явно Господ пази нашето село, тъй като и ние се грижим за храма"-казва Донка Димова. Тук все още стоят даренията направени в началото на миналия век, стоят старите свещници.
За да разгледат уникалната 200 годишна църква, идват много туристи през лятото. И всеки тръгва от тук, зареден със силата на българския дух и оптимизма на малкото останали жители в село Калово.
Очаквайте скоро в е-Бургас каква е философията за живота на 10-тината останали постоянни жители в селото, как минават дните и нощите им, какво ги радва и биха ли заменили Калово с удобствата на големия град.
Снимки: Живко Тодинов
[gallery ids="131993,131994,131995,131996,131997,131998,131999,132000,132001,132002,132003,132004,132005,132006,132007,132008,132009,132010"]
Когато за първи път дойдох в страндажанското село Калово, бях впечетелена не само от красотата на природата, не само от гостоприемството на малкото жители тук, не само от тишината и чистия въздух, грабна ме и малката църква, която носи името на Свети Георги. Тя е една от уникалните църкви в България. Храмът е на 200 години, построяването датира от края на 18 век. И до днес вътре е запазен дървеният иконостас, част от дърворезбата.
Това, което различава църквата"Свети Георги" от много други в България, че тя има две помещения-за мъже и за жени. Всяко едно е с отделен вход. Сега обаче заради липса на пари и човек, който да поддържа и двете отделения, действащо е само мъжкото. Но нали не си представяте, че влизат само мъже. Храмът е за всички.
Мъжкото отделение, което сега е достъпно за всички.
Това е входът за женското отделение, което в момента не се използва.
За съжаление, няма много данни от историците за църквата. Сегашният летописец е настоящият кметски наместник Донка Димова. Тя от 18 години е на този пост и познава до най-малкия детайл всяко кътче в село Калово. Тъжно й е , че няма кой да поддържа храма. Ключовете за църквата са у нея. Отваря я по празници. А камбаната, която е в в двора, до входната порта отдавна е онемяла. "Бия я само, когато някой от село почине. Иначе не я бием. На Великден и на Гергьовден ще се чуе камбанния звън. Но то в Калово хора няма. Обезлюди се селото. Младите идват само по празници. През зимата тук е мъртвило"-казва Донка Димова. И докато ни развежда из храма и разказва, вижда, че иконата на света Богородица е паднала и се е счупило стъклото. Приема го като знак от съдбата. "Явно нещо ще се случи в Калово. Дай Боже да е хубаво. "-казва Донка. В църквата по иконите има двулевки, в кутията за дарения също някой е оставил пари. Но никой не е пипнал и стотинка от храма.Оказва се, че село Калово и църквата "Свети Георги" никога не са били обекти на набези. "Явно Господ пази нашето село, тъй като и ние се грижим за храма"-казва Донка Димова. Тук все още стоят даренията направени в началото на миналия век, стоят старите свещници.
За да разгледат уникалната 200 годишна църква, идват много туристи през лятото. И всеки тръгва от тук, зареден със силата на българския дух и оптимизма на малкото останали жители в село Калово.
Очаквайте скоро в е-Бургас каква е философията за живота на 10-тината останали постоянни жители в селото, как минават дните и нощите им, какво ги радва и биха ли заменили Калово с удобствата на големия град.
Снимки: Живко Тодинов
[gallery ids="131993,131994,131995,131996,131997,131998,131999,132000,132001,132002,132003,132004,132005,132006,132007,132008,132009,132010"]
