На днешния ден… Васил Найденов на 63. И още от 03.09

Родени: Любомир Владикин (1891 - 1948) - български юрист и писател Денчо Марчевски (1893 - 1973) - български писател Боян Мошелов (1928 - 2003) - български волейболист Лидия Вълкова (1938) - българска актриса Димитър Коклин (1938) - български художник-гримьор Васил Найденов (1950) - български поп-певец Роден на 3 септември 1950 г. Завършва Строителния техникум „Христо Ботев“, а след това и естрадния отдел на Музикалната академия, специалност пиано, през 1973. Звездата му изгрява през 1979 г., когато печели Първа награда на фестивала „Златният Орфей“, а песента от филма „Адаптация“ е обявена за „Мелодия на годината“. Популярността му расте с месеци. Почти всяка песен, която изпълнява, се превръща в шлагер: „Откровение“, „И утре е ден“, „А дали е така“. Но докато чака своя звезден миг, Васко Найденов работи като пианист и вокалист десет години. От 1969 г. е в „Златни струни“, а в началото на 70-те за кратко време се включва в оркестъра на Бисер Киров. Следва „Диана Експрес“ и първата песен „Синева“, която не само му създава известност като певец, но и му носи първия прякор — Васко Синевата. Последната група преди началото на соловата кариера е „Тангра“. През 80-те песните, изпълнявани от Васил Найденов, продължават да печелят награди: на фестивала „Златният Орфей“ Втора награда е присъдена на „По първи петли“ (1980) и „Любовта продължава“ (1982), а Трета награда — на „Угризение“ (1986). „Остани“ по музика на Тончо Русев печели Първа награда на радиоконкурса „Пролет“ (1983), а още две негови песни са обявени за „Мелодия на годината“ — „Телефонна любов“ (1982) и „Сбогом, казах“ (1985). „Чудо“ — пак по музика на Тончо Русев — „Мелодия на телевизионните зрители“ на същия конкурс през 1983 г. Найденов завоюва признание и на международни конкурси като изпълнител: Първа награда на „Златният Орфей“ (1981), Втора награда на „Шлагерфестивал“ (Дрезден, 1981), Втора награда на фестивала „Гала“ в Хавана (1982). Представя се и на фестивалите в Сопот, Полша и Кнок, Белгия. Многократно е обявяван за певец на годината в анкетата на радиопредаването „Музикална стълбица“. Най-многобройни са задграничните му турнета в СССР и ГДР. През 1990 г. работи с балета на Алла Пугачова „Телефон“, а съвместните му изяви включват дуети със Силвия Кацарова и концерти с Бони Тейлър (при гостуването ? в България). Песента „Завръщане“ печели Голямата награда на обновения конкурс „Песни за Варна“ през 1995. Малина Петрова (1950) - българска актриса Александър Станков (1964) - български футболист и треньор Димитър Тотев (1970) - български футболист Мария Донева (1974) - българска поетеса Йордан Владев (1978) - български композитор   Починали: Манол Розов (1878 - 1903) - български революционер Александър Бурмов (1911 - 1965) - български историк Александър Колев Бурмов е български историк. Завършва славянска филология и история в СУ през 1939 го. Специализира във Виена (1940 - 1941). Доцент в Университета на Скопие (1943 - 1944). Хоноруван асистент по българска история в Софийския университет (1945 - 1946). Редовен доцент през 1946-1947 г. Професор и ръководител на Катедрата по българска история и история на Византия в Историко-филологическия факултет на СУ (1947 - 1965). Основател и пръв ректор на Великотърновския университет. Старши научен сътрудник в Института по история при БАН (1950 - 1952)/(1947 - 1958) и завеждащ секция за изворите и библиографията (1947 - 1965). Член-кореспондент на БАН от 1958 г. Основател и главен редактор на списание „Исторически преглед“ до смъртта си. Макар впоследствие склонен да приеме и туранския модел, той е привърженик на арийската (сарматска) теория за произхода на прабългарите.   Васил Гендов (1891 - 1970) - първият български кинорежисьор Любомир Андрейчин (1910 - 1975) - български езиковед Веселин Йосифов(1920 - 1990) - български писател, публицист и журналист Стефан Продев (1927 - 2001) - български писател, есеист и публицист   Събития: 1877 г. — Руско-турска война (1877-1878): Битка при Ловеч: Руските войски превземат града за втори път 1877 г. — Руско-турска война (1877-1878): Румънският княз Карол I е назначен за главнокомандващ на руско-румънските части при Плевен 1901 г. — Четници на Яне Сандански и Христо Чернопеев отвличат протестантската мисионерка мис Елен Стоун и бременната Катерина Цилка за откуп от 100 000 щатски долара 1916 г. — Първата световна война: В битката при Кочмар и Гешаново конната дивизия на ген. Иван Колев удържа бляскава победа над румънските армейски части Иван Колев е роден на 15 септември 1863 г. в бесарабското село Бановка, създадено в 1821 г. от български преселници от с.Чоба, Пловдивска област, и разположено на 25 км източно от Болград. Основното си образование завършва в родното си село, след което, през 1875 г., постъпва в Болградската гимназия, учи прилежно и завършва през 1882 г. Желанието на младия Иван Колев е да бъде учител в родното си село, но молбата му за учителското място е отхвърлена. Въпреки този неуспех, по-късно става писар в общината. През 1884 г. Иван Колев заминава за София, където работи като помощник-секретар в Софийския окръжен съд. След по-малко от година на заеманата длъжност той е повишен в секретар. По време на Първата световна война генерал-майор Колев е инспектор на конницата и командир на Първа конна дивизия. Под негово ръководство тя взема участие в настъплението на Трета армия в Добруджа по време на Първата световна война при Куртбунар, Кочмар, Карапелит, Добрич, Мустафа ачи - Азаплар, Топрахисар, Текиргьол, Кюстенджа, Черна вода и Мачин, пленявайки хиляди неприятелски офицери и войници - румънски, сръбски и руски.Освобождава цялата Добруджа, до делтата на река Дунав. На 2 август 1915 г. е произведен в първия генералски чин генерал-майор. На 30 септември 1916 г. е награден с германски железен кръст „За храброст“ лично от германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен - главнокомандващ войските на Балканите.При награждаването главнокомандващият изтъква: „Досега се беше наложило убеждението, че атаката на конница срещу пехота е невъзможна. Вие с няколко действия го опровергахте. Много висши кавалерийски началници Ви завиждат и не мога да ги убедя в писма, че това, което Вие направихте, се е случило наистина!” На 28 юли 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. Изминал хиляди километри на кон при освобождаването на Добруджа, генерал-лейтенант Иван Колев заболява и умира на 29 юли 1917 г. във Виена, Австрия. По-късно тленните му останки са пренесени и погребани в София. Главнокомандващият войските на Централните сили на Северния фронт фелдмаршал Аугуст фон Макензен сравнява българския пълководец с кайзер Фридрих Велики, който също е бил известен кавалерист. В негова чест в град Добрич е поставена паметна плоча. През 2007 г. се създава граждански комитет за паметник на генерал Иван Колев, оглавен от директора на Института по история при БАН акад.Георги Марков. Две български села са наречени в негова чест: Генерал Колево (Област Варна) и Генерал Колево (Област Добрич). Неговото име носи и главният варненски булевард, свързващ центъра на града с квартал "Левски". На Иван Колев е посветено стихотворението на Иван Вазов „Добруджанската конница“. 1944 г. — Министър-председателят Константин Муравиев спира изпълнението на всички смъртни наказания в България 1963 г. — В София е открит Българският национален киноцентър 1974 г. — В Пловдив се открива XXX юбилеен международен мострен панаир