Родени:
Андон Балтов (1849 – 1918) - български революционер
Стефан Бончев (1870 – 1947) - български геолог
Евдокия (1898 – 1985) - българска княгиня
Родена на 17 януари 1898 г. в София.
Княгиня Евдокия (Евдокия Аугуста Филипина Клементина Мария) е дъщеря на цар Фердинанд I и княгиня Мария Луиза, сестра на цар Борис III и княз Кирил. Тя е от рода Сакскобургготски.
Когато Фердинанд I абдикира, тя и сестра й - княгиня Надежда го следват в родовото имение в Кобург. Благодарение на Александър Стамболийски, който отчита, че младият цар Борис остава твърде самотен в София, двете княгини се връщат в България през 1922 г. Евдокия се превръща в неговия най-близък довереник и съветник. Фердинанд I й определя бъдеще на императрица, но тя се влюбва първо в младия флигеладютант Иван Багрянов, а по-късно в Първан Драганов, също флигеладютант на царя. Цар Фердинанд I не разрешава на княгиня Евдокия сватба с "простосмъртен".
Талантлива художничка и меценатка, тя проектира и изработва бойните знамена на дивизиите и полковете на българската царска армия. Арестувана след идването на комунистите на власт и месеци наред е подложена на мъчителни разпити и унижения, които подкопават здравето й. През 1946 г. прави щедри дарения от народни носии, шевици и накити на Етнографския музей, преди да бъде изгонена от страната, заедно с другите оцелели членове на царското семейство.
Умира на 4 октомври 1985 г. в санаториум на Боденското езеро.
Иван Спасов (1934 – 1996) - български композитор
Иля Прокопов (1952) - български историк
Нарцис Торбов (1962) - български археолог
Антоанета Бонева (1986) - българска спортистка
Починали:
Иван Александър (1301 – 1371) - цар на България
Иван Александър е български цар, управлявал от 1331 до 1371 година. Иван Александър произхожда от рода Шишман, син на Срацимир, деспот на Крън, и Кераца Петрица. Царуването му продължава цели 40 години, което е само с 2 години по-малко от това на цар Петър I.
Редом със Стефан Душан и Йоан Кантакузин, Иван Александър е една от най-влиятелните фигури в историята на Балканския полуостров през 14 век, което се дължи на гъвкавата му династична политика. Владее отлично гръцки (на преговорите с императора Андроник III през 1332 г. и превод на гръцко възвание от 1351). Смята се, че може би нямало по-образован български цар от времето на Симеон Велики. Покровител на книжнината и изкуствата.
Дългото му управление започва с някои успехи. Воюва с Византия: възвръща земите между р. Тунджа и Черно море (след битката при Русокастро на 18 юли 1332 г.); използва византийските междуособни борби, за да получи през 1344 г. Пловдив и 8 крепости в Родопите. Води военни действия срещу унгарската експанзия към Видинското царство (1365-69) и срещу граф Амадей VII Савойски при похода му към Българското черноморие (1366-67).
В последните му години Българското царство е разделено и отслабено, което при неговите наследници Иван Шишман и Иван Срацимир довежда до падане под османско-турска власт.
Георги Странски (1847 – 1904) - български политик
Никола Образописов (1828 – 1915) - български художник и иконописец
Ичко Бойчев (1882 – 1960) - български революционер
Атанас Далчев (1904 – 1978) - български поет
Храбър Попов (1896 – 1979) - български архитект
Пеньо Русев (1919 – 1982) - български писател
Фердинанд Хоринек (1896 – 1982) - български шахматист
Събития:
1765 г. — Братът на Паисий Хилендарски Лаврентий подарява бащината си къща в Банско за метох на Хилендарския манастир.
Хилендарският манастир е сръбски православен манастир в Атон, Гърция. Основан през 1198 г. като сръбска обител от Свети Сава и неговия баща, великият жупан Стефан Неманя (с монашеско име Симеон). В днешно време Хилендарския манастир е най-голямото светилище на сръбския народ. Той стои на четвърто място в йерархията на светогорските манастири. Включен е в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
През 70-те години на 20 век гръцкото правителство предлага да се изгради електропреносна мрежа в Света гора. Светата общност, управляваща монашеската република отказва и оттогава всеки манастир се захранва с автономни електрогенератори. Така Хилендар е електрифициран през 80-те години на 20 век. През 2004 година става инцидент с електрическа отоплителна печка в старата част на манастира. Избухва силен пожар, който значително поврежда северозападното жилищно крило. И в момента продължават да се извършват възстановителните работи.
Хилендарският манастир е част и от българската история. При падането на българските и сръбски земи под турско робство голям брой български монаси се подвизават в него. През XVIII в. той е щедро даряван от български търговци като хаджи Вълчо и др. След закриването на Печката патриаршия (1767) манастирът става почти изцяло български в продължение на два века, до 1896 г. По тази причина Хилендар е средище на българското Възраждане. Много видни българи от това време го посещават или обитават: Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Иларион Макариополски и други. Отец Паисий пише там своята История славянобългарская.
1878 г. — Руско-турска война (1877–1878): Битката при Пловдив открива пътя за руско настъпление към Цариград; освободени са Ямбол и Сливен.
1959 г. — Извършена е реформа на административното разделение на България — разформировани са административните окръзи и околии и се създават 30 нови административно-икономически окръзи, които по-късно стават 28.
2003 г. — В Черно море, близо до българското крайбрежие е открит кораб, пролежал на дъното 2400 години.
Източници: bg.wikipedia; events.
Княгиня Евдокия (Евдокия Аугуста Филипина Клементина Мария) е дъщеря на цар Фердинанд I и княгиня Мария Луиза, сестра на цар Борис III и княз Кирил. Тя е от рода Сакскобургготски.
Когато Фердинанд I абдикира, тя и сестра й - княгиня Надежда го следват в родовото имение в Кобург. Благодарение на Александър Стамболийски, който отчита, че младият цар Борис остава твърде самотен в София, двете княгини се връщат в България през 1922 г. Евдокия се превръща в неговия най-близък довереник и съветник. Фердинанд I й определя бъдеще на императрица, но тя се влюбва първо в младия флигеладютант Иван Багрянов, а по-късно в Първан Драганов, също флигеладютант на царя. Цар Фердинанд I не разрешава на княгиня Евдокия сватба с "простосмъртен".
Талантлива художничка и меценатка, тя проектира и изработва бойните знамена на дивизиите и полковете на българската царска армия. Арестувана след идването на комунистите на власт и месеци наред е подложена на мъчителни разпити и унижения, които подкопават здравето й. През 1946 г. прави щедри дарения от народни носии, шевици и накити на Етнографския музей, преди да бъде изгонена от страната, заедно с другите оцелели членове на царското семейство.
Умира на 4 октомври 1985 г. в санаториум на Боденското езеро.
Иван Спасов (1934 – 1996) - български композитор
Иля Прокопов (1952) - български историк
Нарцис Торбов (1962) - български археолог
Антоанета Бонева (1986) - българска спортистка
Починали:
Събития:
1765 г. — Братът на Паисий Хилендарски Лаврентий подарява бащината си къща в Банско за метох на Хилендарския манастир.
Хилендарският манастир е сръбски православен манастир в Атон, Гърция. Основан през 1198 г. като сръбска обител от Свети Сава и неговия баща, великият жупан Стефан Неманя (с монашеско име Симеон). В днешно време Хилендарския манастир е най-голямото светилище на сръбския народ. Той стои на четвърто място в йерархията на светогорските манастири. Включен е в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
През 70-те години на 20 век гръцкото правителство предлага да се изгради електропреносна мрежа в Света гора. Светата общност, управляваща монашеската република отказва и оттогава всеки манастир се захранва с автономни електрогенератори. Така Хилендар е електрифициран през 80-те години на 20 век. През 2004 година става инцидент с електрическа отоплителна печка в старата част на манастира. Избухва силен пожар, който значително поврежда северозападното жилищно крило. И в момента продължават да се извършват възстановителните работи.
Хилендарският манастир е част и от българската история. При падането на българските и сръбски земи под турско робство голям брой български монаси се подвизават в него. През XVIII в. той е щедро даряван от български търговци като хаджи Вълчо и др. След закриването на Печката патриаршия (1767) манастирът става почти изцяло български в продължение на два века, до 1896 г. По тази причина Хилендар е средище на българското Възраждане. Много видни българи от това време го посещават или обитават: Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Иларион Макариополски и други. Отец Паисий пише там своята История славянобългарская.
1878 г. — Руско-турска война (1877–1878): Битката при Пловдив открива пътя за руско настъпление към Цариград; освободени са Ямбол и Сливен.
1959 г. — Извършена е реформа на административното разделение на България — разформировани са административните окръзи и околии и се създават 30 нови административно-икономически окръзи, които по-късно стават 28.
2003 г. — В Черно море, близо до българското крайбрежие е открит кораб, пролежал на дъното 2400 години.
Източници: bg.wikipedia; events. 
