Убежище и закрила на издирвания за убийство Стайко Иванов е предложила Неаполитанската Камора. С издирвания от Интерпол българин мафиотите се свързват след като той се измъкна на косъм от арест.
Иванов беше признат на последна инстанция за виновен за това, че е застрелял македонски шофьор. Беше постановена 8-годишна ефективна присъда, но Стайко изчезна, след като заяви, че отказва да лежи за нещо, което не е извършил. Делтапланеристът, известен като човека птица, се беше заселил в италианския град Анкона със сменена самоличност. След като българин издаде местонахождението му на властите, на Иванов се наложи да избяга без никакви пари и започна да живее като клошар из Апенините. Въпреки че си пуснал мустаци и продължава да живее под друго име, членове на Камората го открили и се свързали с него. Предложили му да работи за тях, като в замина ще получи закрила. В момента Стайко обмислял предложението, пише „България днес”.
"Сега има алтернатива - или да умре от глад, или да започне да работи за мафията. До този избор го докара т.нар. българско правосъдие, заради което, макар и невинен, трябваше да влезе в затвора", казва приятелката му Славина Динева.
"България Днес" публикува уникална снимка как изглежда Стайко сега. Самият той рискува да бъде разпознат, но в същото време разчита на това, че главният прокурор ще се заинтересува от неговия случай и може да се стигне до преразглеждане на делото. Това е една от последните му надежди, след като шансът това да стане след разглеждане на жалба до международния съд в Страсбург намалява поради технически причини. Жалбата е подадена от Динева, но наскоро се усъмнила дали тя ще бъде разгледана.
"Говорих с познат адвокат и според него жалбата не е пратена във вид, какъвто изискват от Страсбург, нищо че срокът е спазен. Причината е, че е написана на бели листове, а не по техните изисквания на бланки. Не врат, ами шия, чиста бюрокрация. Та само заради тази причина най-вероятно ще ми отговорят, че жалбата ще остане без разглеждане", казва Динева.
Отначало жената не се притеснила, защото получила отговор на писмото си и 10 стикера за последваща кореспонденция. Сега смята, че всичко ще остане без резултат. Надеждата й е, ако има решение на съда в Страсбург, да се стигне до възобновяване на делото подобно на случая с Тодор Димов-Чакъра.
Динева се притеснява, че е възможно дори издирваният й приятел да й се разсърди, че жалбата не е технически издържана. Казва, че когато трябвало да се подаде в законовия срок, нямала никакви пари и не могла да си позволи наемането на адвокат, който да изготви документа.
Сагата около делтапланериста Стайко Делчев Иванов започва на 11 май 1997-а. Мъжът, който тогава е на 31 години, разглежда Пловдивския технически панаир. Интересът му е към летателните машини, тъй като самият той е конструктор и изобретател. Решава да се прибере към Кърджали на стоп. На протегнатата му ръка спира македонски бус. С шофьора Киро Тодоровски разговарят по различни теми, когато край хасковското село Клокотница ги стопира мъж. Македонецът качва и него и продължават.
"На отклонението за Димитровград помолих шофьора да спре, за да продължа към Кърджали. Тодоровски понамали скоростта и точно тук стана дивотията", ще обяснява по-късно пред разследващите Иванов.
"Оня отзад извади пистолет, стреля от упор в слепоочието на шофьора и го уби в движение", казва делтапланеристът. Човекът-птица избягва и започва да търси помощ. Третият мъж не е открит и Иванов става основен заподозрян.
Стайко Иванов е участвал във филм, когато вече е обявен за издирване.
С делтапланериста, който живеел до летището в Анкона, се свързали продуценти на научнопопулярен филм, подготвян от японската телевизия и RAI 1. Лентата била за броя и миграцията на гъските и бил нужен делтапланерист, който да осигурява титуляря и водещ Акиле Чезарано. Въпреки риска Стайко се съгласил и се представил на ниво. След като в дирите му влезли службите и му се наложило да изчезне, ченгета разпитвали за него участвалите във филма. Те отказали да повярват, че българинът е убиец, и го похвалили за сърцатата му работа.
Няма мотив за престъплението
Годините текат, а криминалистите така и не успяват да намерят нито мотив, нито категорични доказателства, че Стайко Иванов е гръмнал македонеца. Така на 20 декември 2005 година прокуратурата прекратява наказателното производство срещу него. Иванов, който през цялото време твърди, че е невинен, решава да изчисти името си и завежда дело срещу държавата за незаконно задържане. Ответната реакция на прокуратурата е да възобнови производството срещу него.
Магистратите въпреки някои противоречия в разследването този път решават, че Стайко Иванов е убиец, и го признават за виновен. През 2011-а 8-годишната ефективна присъда е потвърдена и на последна инстанция.
