Невен Каравасилев, ловен експерт: Само Господ пази бежанците от случайни изстрели

Постоянно попадаме на памперси и дрехи, вече и студът не ги спира, пролетта ще станат повече Невен Каравасилев е секретар на най-голямото ловно-рибарско сдружение в областта – „Лебед” и експерт по ловно стопанство. Той коментира една от най-наболелите теми в момента – тази за бежанците по горите на южната ни граница. невен каравасилев -          Г-н Каравасилев, често ли попадате на бежанци по време на излет? -          Никак не са редки случаите, когато колеги ги засичат в Бургаско. Дори много ловци ги е страх да ходят на лов, защото когато се прогонва даден район, ти не знаеш кой е вътре в него. Когато знаеш, че е обезлюдено, си по-спокоен. Местните хора, например, знаят, че в събота и неделя се ловува, дърпат си животните от паша, местят ги на други места и т.н. Традиционно знаят, че през уикенда се ходи на лов. Но не и бежанецът. Вече има много случаи, в които наши дружинки отиват на лов и попадат на такива хора. -          Къде ги срещате най-често? -          За последно са засичани от дружинките в селата Индже Войвода и Евренозово, както и надолу от ловците в Малко Търново и Бръшлян. Пак ще повторя, че в такива ситуации е много опасно, тъй като насочвайки оръжие и стреляйки срещу дивеча, ловецът не знае кой стои зад него и могат да се случат нелепи инциденти, без никой да ги желае. Реакцията на колегите е адекватна, винаги сигнализират на компетентните органи, но единствено Господ ги пази от инциденти със случайни изстрели. Много често попадаме на памперси, дрехи, опаковки, остатъци от храна и други неща, от там където са престояли. Дори цели куфари и всичко, което им е тежало и са изоставили по време на преходите. Любопитното е, че все по-навътре от граничната бразда, се намират подобни неща. Тук става въпрос за райони, които са доста далеч от границата, на около 30 км. Нямам представа тази ситуация ще продължава, но според това, което виждам и чувам от колеги ловци, инвазията става все по-голяма и тази тенденция се засилва с всяка изминала година. Прави ми впечатление, че преди година-две имаше периоди, когато заради студа намаляваха тези преминавания, докато сега вече и лошото време не ги спира. Затова си мисля, че през пролетта и лятото тоя процес ще се засили. Тогава и гората ще се разлисти, видимостта ще е по-лоша от гледна точка на охраната на държавната граница. Няма да има и ловци, защото периодът е такъв, че не се ловува и ми се струва, че може да допринесе и до други неща, като умишлено и неконтролирано палене на огън, горски пожари и т.н. -          Как реагирате, когато ги срещате? -          В началото на ловния сезон, още в края на септември миналата година, от районните полицейски управления пуснаха заповед, при инструктажите, преди ловните излети, да се обръща внимание, че би могло да излязат бежанци. Но това е като превенция на някакви последващи фактори. Редно е, попадайки на такива хора, не само ловците, а и всички, които имат отношение към гората – туристи, гъбари, животновъди, виждайки бежанци, веднага да сигнализират на Гранична полиция, РПУ-тата или директно на 112. [caption id="attachment_90941" align="aligncenter" width="620"]30957-01-8_620_348 Снимка pressdaily.bg[/caption] -          Те влияят ли на самия дивеч? -          Да, и то също зле, особено на сърните и елените, местния и отседнал дивеч, който живее в строго определени райони. При едно непрекъснато притеснение, дивечът напуска района. Ако инцидентно мине някой, например да бере гъби, животните се махат и впоследствие се връщат на същото място. Но при тези непрекъснати преминавания, на дивеча му е дискомфортно и го напускат трайно. Тревожното е, че това вече се забелязва тук. -          Уязвими ли сте пък самите ловци? -          Не, никой от колегите не се чувства застрашен по някакъв начин. Не защото сме въоръжени, макар че въоръжени или не, нямаме право да използваме оръжие освен по предназначението, за което го носим, но повечето познаваме ю гората, свикнали сме с атмосферните условия, знаем от къде да преминаваме, какво да направим. Ловецът в гората е в двои води, а вкъщи и стените помагат. -          А сред вас има ли хора, които да са опасни за тях? -          Не, такива хора не би могло да виреят между нас. Първо защото един ловец никога не е сам, а като има повече ловци има и повече съвети, две глави мислят повече от една.  
Сподели новината:

Коментари