На днешния ден… Възстановени са правата на Българската екзархия в Османската империя. И още от 17.12

Родени: Иван Телятинов (1871 – 1930) - български революционер Йордан Младенов (1925) - български политик Иван Глухчев (1942) - български футболист Коста Биков (1944) - български режисьор Николай Пенков (1947) - български футболист Петър Москов (1970) - български лекар и политик [caption id="attachment_60364" align="alignleft" width="300"] снимка: rgym[/caption] Елизабет Паисиева (1986) – гимнастичка Родена на 17 декември 1986 г. в гр. София. Елизабет Паисиева е една от най-добрите национални състезателки по художествена гимнастика. Състезателка на клуб "Илиана". Едва 14-годишна поема отговорността да представя България на големи състезания - 4 европейски първенства, 2 световни шампионата, 2 световни купи и една Олимпиада – Атина- 2004. Спечелила: *многобоя при жените и приза "Царица Маргарита" по време на 16-то издание на турнира по художествена гимнастика във Варна *9-то място в многобоя Гран При /Москва, 6-та на топка, 7-ма на обръч и бухалки Заедно със Симона Пейчева, тя представи България в индивидуалната надпревара по художествена гимнастика на Олимпийските игри в Пекин /2008, където е 19-та в квалификациите на многобоя и не успява да се класира за финала.   Починали: Димитро Папазоглу (1828 – 1902) - български предприемач Георги Спасов (1891 – 1953) - български композитор Андрей Николов (1878 – 1959) - български скулптор Кръстю Гермов (1868 – 1962) - български революционер [caption id="attachment_60365" align="alignleft" width="175"] снимка: bg.wikipedia[/caption] Нено Дончев (1929 – 1991) - български аграрен учен Ст.н.с. I ст., д-р Нено Дончев Иванов е виден български фитопатолог, е роден на 17 март 1929 г. в с. Сеячи (сега квартал на Попово), Търговищка област. Завършва Селскостопанска академия – София през 1953 г., специалност Растителна защита. След завършване на висшето си образование работи в продължение на три години в гр. Попово като агроном и в Окръжен народен съвет – Добрич. През 1956 г. е назначен за научен сътрудник по растителна защита в Добруджански земеделски институт - Генерал Тошево. Първоначално започва работа като ентомолог, но по-късно изследователската му дейност е насочена към проучване имунитета при пшеницата към болести. С това се поставят основите на фитопатологичните изследвания в Добруджа. Под негово ръководство се усвояват методи за изучаване устойчивостта на сортовете и селекционни материали пшеница срещу кафява ръжда и брашнеста мана. Полагат се основите на проучванията свързани с възрастовата устойчивост при пшеницата. Създава и поддържа сортимент от наши и интродуцирани сортове и линии пшеница с висока генетична устойчивост. През 1965 г. специализира фитопатология в Университета във Вагенинген, Холандия. Защитава кандидатска дисертация през 1968 г., а през 1971 е избран за старши научен сътрудник. През 1986 г. защитава хабилитационен труд и му е присъдено научното звание ст.н.с. I ст. През периода 1976-1981 г. е съветник на министъра по селско стопанство в Мозамбик и директор на Института по растениевъдство в Мапуто. От 1982 г. оглавява Временния международен колектив по имунитет при СИВ. Последователно изпълнява длъжностите заместник-директор на Института (1970-1971), заместник директор на ЦНИРД (1971-1973), директор (1973-1975) и завеждащ секция Растителна защита (1980-1989). Съавтор е на 13 сорта зимна мека пшеница с висока устойчивост към икономически важните за страната болести. За високите му постижения в селекцията на устойчивост, през 1978 г. е награден с Димитровска награда. Автор или съавтор на повече от 100 научни и научно-популярно статии, технологии и монографии. Ръководител е на 7 докторанта. Загива трагично при автомобилна катастрофа на 17 декември 1991 г. Станко Тодоров (1920 – 1996) - български политик   Събития: [caption id="attachment_60367" align="alignleft" width="300"] снимка: bg.wikipedia[/caption] 1883 г. — След дипломатически скандал, под натиска на българските правителства в София и Пловдив, екзарх Йосиф I е приет от султан Абдул Хамид II и правата на Българската екзархия в Османската империя са възстановени официално. Екзарх Йосиф I (светско име Лазар Йовчев) е български екзарх. Виден обществен и просветен деец; почетен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Роден през 1840 г. в Калофер. Завършил френски католически лицей в Цариград; следвал във Философско-литературния и в Правния факултет на Сорбоната в Париж. През 1876 г. е ръкоположен за епископ и избран за ловчански митрополит, а на следващата година - за екзарх. След Освобождението работи активно за запазване и развитие на българското учебно и църковно дело в земите, останали под властта на Османската империя. Със съдействието на Българската екзархия, до 1913 г в Македония и Одринско се откриват 13 гимназии и 87 прогимназии. След края на Балканската война (1912-1913) Йосиф I премества седалището на Българската екзархия в българската столица. Умира на 20 юни 1915 г. 1980 г. — Влиза в действие третият реактор на АЕЦ Козлодуй. 1982 г. — Проведена е пресконференция за 150 чуждестранни и 130 български журналисти, пред които главният директор на БТА Боян Трайков отхвърля обвиненията за участие на Сергей Антонов в атентата срещу папа Йоан Павел II.