Роден на 9 ноември 1880 г. в с. Жеравна, Сливенско.
Йордан Стефанов Йовков е български писател-белетрист.
Майстор на българския разказ.
Завършил Школата за запасни офицери в Княжево. Учил право в СУ "Св. Климент Охридски", но прекъсва поради липса на средства.
Участва в трите войни като командир на рота и като военен писател. Бил е учител в Добруджа и Варна, редактор в столични издания, редовен сътрудник по печата в българската легация в Букурещ.
Първия си разказ "Овчарова жалба" печата в сп."Просвета" през 1910 г. Освен разкази, очерци, цикли разкази и романи, пише драми и комедии - общо 7 тома "Събрани съчинения". Творческия си път Йовков започва със стихове, но по време на войните пише военни очерци и разкази (Разкази. Т. 1-2. 1917-1918), с които се налага като талантлив разказвач. Следващите му книги са посветени на живота в Добруджа (повестта "Жетварят", сборниците "Последна радост", "Вечери в Антимовския хан", "Женско сърце", романът "Чифликът край границата") и в родното му село Жеравна ("Старопланински легенди"). Пише комедии ("Милионерът") и драми ("Албена", "Боряна", "Обикновен човек"). Автор на анималистична проза ("Ако можеха да говорят"). Романтик-реалист, Йовков създава дълбокохуманна психологическа проза, лишена от външноефектна, динамична фабула, пропита от оптимизъм, стремеж към красота и нравствена извисеност.
Умира на 15 октомври 1937 г. 
Роден на 9 ноември 1880 г. в с. Жеравна, Сливенско.
Йордан Стефанов Йовков е български писател-белетрист.
Майстор на българския разказ.
Завършил Школата за запасни офицери в Княжево. Учил право в СУ "Св. Климент Охридски", но прекъсва поради липса на средства.
Участва в трите войни като командир на рота и като военен писател. Бил е учител в Добруджа и Варна, редактор в столични издания, редовен сътрудник по печата в българската легация в Букурещ.
Първия си разказ "Овчарова жалба" печата в сп."Просвета" през 1910 г. Освен разкази, очерци, цикли разкази и романи, пише драми и комедии - общо 7 тома "Събрани съчинения". Творческия си път Йовков започва със стихове, но по време на войните пише военни очерци и разкази (Разкази. Т. 1-2. 1917-1918), с които се налага като талантлив разказвач. Следващите му книги са посветени на живота в Добруджа (повестта "Жетварят", сборниците "Последна радост", "Вечери в Антимовския хан", "Женско сърце", романът "Чифликът край границата") и в родното му село Жеравна ("Старопланински легенди"). Пише комедии ("Милионерът") и драми ("Албена", "Боряна", "Обикновен човек"). Автор на анималистична проза ("Ако можеха да говорят"). Романтик-реалист, Йовков създава дълбокохуманна психологическа проза, лишена от външноефектна, динамична фабула, пропита от оптимизъм, стремеж към красота и нравствена извисеност.
Умира на 15 октомври 1937 г. 
