За мен професията учител е престижна. Затова съм посветил 30 години от моя живот на учителското поприще. Във всяка професия има трудности. Директорите са душевно богати, парично – не. Учител по принцип се става по призвание, чрез вътрешен подтиг на душата, макар че като студенти някои не осъзнават това веднага. Моментът на доверие учителят разбира, когато види вперените в него десетки очи, топлината на детските погледи, желанието, с което го очакват децата. Радвам се, когато чуя за успехи в живота за наши ученици, но трудно се проследява тяхното развитие, след като вече не са при нас.
Вряна е тезата, че сринеш ли се с държанието и знанията си пред учениците, то е безвъзвратно. Рискуваш да станеш за посмешище и подигравки. Все още обаче има учители, които виждат и усещат това, но гледат да мине номерът и изобщо не ги интересува мнението на децата. По принцип ролята на учителя е голяма и отговорна, бих казал 50 на 100 е на учителите и толкова на родителите и семейството. Учителят възпитава с личното си поведение, с облеклото си, със знанията си, с цялата си човешка същност. Въпросът е дали всички осъзнават това. Основната трудност на един директор е да спечели доверието на педагогическия колектив, да вдъхва уважение и респект не само със знания, но и с поведение, както и с вземане на верни и правилни решения при екстремни ситуации. Той трябва да чувства, че вдъхва респект и уважение сред учениците и да направи така, че те да го търсят като закрилник и стожер на техните интереси. Ярък спомен за мен е първата ми среща с училищния колектив, сблъсъкът на погледи и опознаването, мисълта ще можеш ли тези хора да ги поведеш, да покажеш пред тях качества, заради които те наистина да те уважават. Затова – на учителя с любов. Шапки долу! Не друг а той ще остане във времето. Политиците, партиите, търговците ще идват и ще си отиват, но учителят ще остане, за да ни пази. Храмът е негов. Затова да му отдадем заслуженото като хора, като общество, като държава.
В училище децата се учат на човешки добродетели. А в живота човек се сблъсква не само с красиви и добри постъпки и явления. Какво трябва да направи учителят или директорът? Ние учим децата да опознаят живота в цялата му сложност и различие, да го възприемат, да го разберат, за да стане той по-добър. В този смисъл поведението на учителя е оръжие, силно оръжие. Но ако учителят не намери форми да се пребори със злото не може да се надява на някаква случайност. Макар да звучи банално, непресъхващата ми вяра в доброто у човека не ми е изневерявала никога. Лоши деца няма. Грешим ние, учители и родители. И ако надвием някои стари схващания, доброто ще победи. И нека не забравяме, че откриватели в науката са именно хората, озарени от богат въображение.
Всеки учител сам гради авторитета си и никой не може да го урони, освен той самият. Любомир Игнатов, директор на ОУ „Г. Бенковски“-Бургас: „Професия учител“ – призвание, отговорност и дълг
За мен професията учител е престижна. Затова съм посветил 30 години от моя живот на учителското поприще. Във всяка професия има трудности. Директорите са душевно богати, парично – не. Учител по принцип се става по призвание, чрез вътрешен подтиг на душата, макар че като студенти някои не осъзнават това веднага. Моментът на доверие учителят разбира, когато види вперените в него десетки очи, топлината на детските погледи, желанието, с което го очакват децата. Радвам се, когато чуя за успехи в живота за наши ученици, но трудно се проследява тяхното развитие, след като вече не са при нас.
Вряна е тезата, че сринеш ли се с държанието и знанията си пред учениците, то е безвъзвратно. Рискуваш да станеш за посмешище и подигравки. Все още обаче има учители, които виждат и усещат това, но гледат да мине номерът и изобщо не ги интересува мнението на децата. По принцип ролята на учителя е голяма и отговорна, бих казал 50 на 100 е на учителите и толкова на родителите и семейството. Учителят възпитава с личното си поведение, с облеклото си, със знанията си, с цялата си човешка същност. Въпросът е дали всички осъзнават това. Основната трудност на един директор е да спечели доверието на педагогическия колектив, да вдъхва уважение и респект не само със знания, но и с поведение, както и с вземане на верни и правилни решения при екстремни ситуации. Той трябва да чувства, че вдъхва респект и уважение сред учениците и да направи така, че те да го търсят като закрилник и стожер на техните интереси. Ярък спомен за мен е първата ми среща с училищния колектив, сблъсъкът на погледи и опознаването, мисълта ще можеш ли тези хора да ги поведеш, да покажеш пред тях качества, заради които те наистина да те уважават. Затова – на учителя с любов. Шапки долу! Не друг а той ще остане във времето. Политиците, партиите, търговците ще идват и ще си отиват, но учителят ще остане, за да ни пази. Храмът е негов. Затова да му отдадем заслуженото като хора, като общество, като държава.
В училище децата се учат на човешки добродетели. А в живота човек се сблъсква не само с красиви и добри постъпки и явления. Какво трябва да направи учителят или директорът? Ние учим децата да опознаят живота в цялата му сложност и различие, да го възприемат, да го разберат, за да стане той по-добър. В този смисъл поведението на учителя е оръжие, силно оръжие. Но ако учителят не намери форми да се пребори със злото не може да се надява на някаква случайност. Макар да звучи банално, непресъхващата ми вяра в доброто у човека не ми е изневерявала никога. Лоши деца няма. Грешим ние, учители и родители. И ако надвием някои стари схващания, доброто ще победи. И нека не забравяме, че откриватели в науката са именно хората, озарени от богат въображение.
Всеки учител сам гради авторитета си и никой не може да го урони, освен той самият. 
