На пръв поглед поведението на ГЕРБ и Бойко Борисов след изборите изглежда инфантилно. Избягаха от пресконференцията след изборите – после заявиха, че са победители. Победители са, защото такава е волята на народа, но ще искат касиране на изборите (сиреч касиране на волята на народа). Ще предложат правителство, ама Борисов ще върне мандата. Ще блокират работата на парламента, но искат председател и членове на комисии. Няма да влизат в пленарна зала, но ще влизат в парламента ... но може и да влязат, може и да не влязат ...
Като досаден пинчер Яне Янев се върти около краката на довчерашния си господар и също облайва публичното пространство в същата посока – касиране, турците, атакистите ... Парадоксално, но на третия ден от съставянето на кабинета Орешарски се появиха и първите „спонтанни” протести с искане за неговата оставка! Защо е всичко това, защо е това бързане? Причината е, че ГЕРБ наистина няма време. Всичко започна с оставката на Бойко Борисов. Мнозина разчетоха това като брилянтен политически ход – да скриеш мишената на народното недоволство и в този смисъл да го лишиш от цел. И ходът наистина беше добър. Но само донякъде!
Да, Борисов успя да съхрани в голяма степен изборния си потенциал. Само месец забавяне и ГЕРБ щеше да се бори с Атака и ДПС за третото място. Само че, в бързината не остана време да се заметат следите, да се покрият безобразията (дотам, че трябваше да изтърбушват подслушвателните устройства с отвертка). Успокоението на ГЕРБ беше, че те се дръпват от властта за малко – после ще се върнат, ще заметат следите, ще покрият. Президентът Плевнелиев също благосклонно им удължи времето до съставяне на служебното правителство - остави им време да попочистят малко. Служебното правителство също не гореше от желание да се поразрови. Оставаше само да спечелят изборите, да вкарат РЗС и още някой склонен на колаборация ... и играта им е готова!
Връщат се и зачистват бакиите. Не стана! И изведнъж със страшна сила над тях надвисва възможността да трябва да отговарят. Да отговарят на такива въпроси като – Как така хем бюджетите (това, което събираше държавата от хората) бяха по-големи, хем построените магистрали по-малко? Как така хем пенсиите бяха замразени, хем социално подпомаганите бяха двойно съкратени, хем парите в бюджета бяха повече? Колко гори бяха изсечени незаконно? Какво стана с контрабандата, амфетамините, митницата?
Същата митница, от която Симеон Дянков обещаваше да донесе 4 милиарда само като вържел данните им с НАП. Какво стана и с шефа на НАП – същия, който доказа нравствената чистота на шесте апартамента на Цветан Цветанов? Какво стана с фискалния резерв, резерва на здравната каса и външния дълг? Или простичко казано, да отговарят на въпроса – „Къде са парите? Какво правиха тези „калинки” по върховете на държавната власт, по места?” Затова и резултатите от изборите им дойдоха като замайващ удар.
Властта им се изплъзна от ръцете! Други ще надникнат там, където не е за гледане. След първите дни на шок дойде и новата генерална линия – касиране на изборите, блокиране на парламента, политическа криза тук и сега, нови избори. Изглежда национално безотговорно, но е единственият шанс за ГЕРБ. Защото нещата ще почнат да излизат, довчера мълчалите ще проговорят, а те вече и започнаха. Затова и Борисов бърза, затова и Янето се щура, затова и наблюдаваме тези парадоксални „спонтанни” протести.
И тъжната истина е, че те не са лишени от политическа логика. Защото над един милион избиратели, дори и след управлението на ГЕРБ, не можаха да провидят накъде тази власт тласка страната. Защото огромна маса избиратели не забелязваха и не искаха да забележат надигащата се мизерия, растящата безработица, фалита на стотици хиляди малки и средни предприятия, мизерстващите пенсионери на фона на „бонусите” на висшата администрация, помпането на дълга и изчерпването на резервите.
Над милион избиратели се опиваха като котки с валериан от рефрена – „магистрали, спортни зали, южната тангента, битката срещу комунизма”. Всъщност, те не можаха да изконсумират отговорността за собствения си избор. Не стигнаха до глада, мизерията, краха, който да излекува собствената им заслепеност. Затова и днес са готови отново да дадат властта на Борисов. Готови са да дадат възможност на ГЕРБ да ни повтори! Готови са да хвърлят страната в политическа криза в името на битката срещу „комунягите”, „фесовете”, предателите ... каквото и да значи това! И тези хора са много! И единственият шанс тези хора да прогледнат е новата власт да извади „скелетите от гардероба”, да покаже публично безумията във властта, да потърси отговорност.
А ако и това не стигне за отрезвяването на обществото, единственото друго решение е ново ГЕРБ-ероподобно управление и този път да си изсърбаме докрай цялата помия. Докато стигнем до окончателното решение – гладът!
Коментар на Кольо Колев, агенция ПИК 
На пръв поглед поведението на ГЕРБ и Бойко Борисов след изборите изглежда инфантилно. Избягаха от пресконференцията след изборите – после заявиха, че са победители. Победители са, защото такава е волята на народа, но ще искат касиране на изборите (сиреч касиране на волята на народа). Ще предложат правителство, ама Борисов ще върне мандата. Ще блокират работата на парламента, но искат председател и членове на комисии. Няма да влизат в пленарна зала, но ще влизат в парламента ... но може и да влязат, може и да не влязат ...
Като досаден пинчер Яне Янев се върти около краката на довчерашния си господар и също облайва публичното пространство в същата посока – касиране, турците, атакистите ... Парадоксално, но на третия ден от съставянето на кабинета Орешарски се появиха и първите „спонтанни” протести с искане за неговата оставка! Защо е всичко това, защо е това бързане? Причината е, че ГЕРБ наистина няма време. Всичко започна с оставката на Бойко Борисов. Мнозина разчетоха това като брилянтен политически ход – да скриеш мишената на народното недоволство и в този смисъл да го лишиш от цел. И ходът наистина беше добър. Но само донякъде!
Да, Борисов успя да съхрани в голяма степен изборния си потенциал. Само месец забавяне и ГЕРБ щеше да се бори с Атака и ДПС за третото място. Само че, в бързината не остана време да се заметат следите, да се покрият безобразията (дотам, че трябваше да изтърбушват подслушвателните устройства с отвертка). Успокоението на ГЕРБ беше, че те се дръпват от властта за малко – после ще се върнат, ще заметат следите, ще покрият. Президентът Плевнелиев също благосклонно им удължи времето до съставяне на служебното правителство - остави им време да попочистят малко. Служебното правителство също не гореше от желание да се поразрови. Оставаше само да спечелят изборите, да вкарат РЗС и още някой склонен на колаборация ... и играта им е готова!
Връщат се и зачистват бакиите. Не стана! И изведнъж със страшна сила над тях надвисва възможността да трябва да отговарят. Да отговарят на такива въпроси като – Как така хем бюджетите (това, което събираше държавата от хората) бяха по-големи, хем построените магистрали по-малко? Как така хем пенсиите бяха замразени, хем социално подпомаганите бяха двойно съкратени, хем парите в бюджета бяха повече? Колко гори бяха изсечени незаконно? Какво стана с контрабандата, амфетамините, митницата?
Същата митница, от която Симеон Дянков обещаваше да донесе 4 милиарда само като вържел данните им с НАП. Какво стана и с шефа на НАП – същия, който доказа нравствената чистота на шесте апартамента на Цветан Цветанов? Какво стана с фискалния резерв, резерва на здравната каса и външния дълг? Или простичко казано, да отговарят на въпроса – „Къде са парите? Какво правиха тези „калинки” по върховете на държавната власт, по места?” Затова и резултатите от изборите им дойдоха като замайващ удар.
Властта им се изплъзна от ръцете! Други ще надникнат там, където не е за гледане. След първите дни на шок дойде и новата генерална линия – касиране на изборите, блокиране на парламента, политическа криза тук и сега, нови избори. Изглежда национално безотговорно, но е единственият шанс за ГЕРБ. Защото нещата ще почнат да излизат, довчера мълчалите ще проговорят, а те вече и започнаха. Затова и Борисов бърза, затова и Янето се щура, затова и наблюдаваме тези парадоксални „спонтанни” протести.
И тъжната истина е, че те не са лишени от политическа логика. Защото над един милион избиратели, дори и след управлението на ГЕРБ, не можаха да провидят накъде тази власт тласка страната. Защото огромна маса избиратели не забелязваха и не искаха да забележат надигащата се мизерия, растящата безработица, фалита на стотици хиляди малки и средни предприятия, мизерстващите пенсионери на фона на „бонусите” на висшата администрация, помпането на дълга и изчерпването на резервите.
Над милион избиратели се опиваха като котки с валериан от рефрена – „магистрали, спортни зали, южната тангента, битката срещу комунизма”. Всъщност, те не можаха да изконсумират отговорността за собствения си избор. Не стигнаха до глада, мизерията, краха, който да излекува собствената им заслепеност. Затова и днес са готови отново да дадат властта на Борисов. Готови са да дадат възможност на ГЕРБ да ни повтори! Готови са да хвърлят страната в политическа криза в името на битката срещу „комунягите”, „фесовете”, предателите ... каквото и да значи това! И тези хора са много! И единственият шанс тези хора да прогледнат е новата власт да извади „скелетите от гардероба”, да покаже публично безумията във властта, да потърси отговорност.
А ако и това не стигне за отрезвяването на обществото, единственото друго решение е ново ГЕРБ-ероподобно управление и този път да си изсърбаме докрай цялата помия. Докато стигнем до окончателното решение – гладът!
Коментар на Кольо Колев, агенция ПИК 
