Андреевден е пряко свързан в народния календар с представите за преход от есента към зимата.
Вярва се, че св. Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка, и прогонва зимата и дългите нощи. Българите наричат празника Едрей, Едринден или Мечкин ден. Според народните възгледи и познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня. Българската поговорка гласи, че "На Едрей денят започва да наедрява колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно".
Нашият народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното). Вари се жито, боб, леща, грах, просо, ечемик. Сутринта рано се взима от наедрялото зърно и се хвърля в камината - нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица. На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби.
Според народното вярване Андреевден се нарича още и Мечкинден. Легендата разказва, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал “Който тебе не празнува, да го язди твоя кон”. Затова на 30 ноември в определени региони на България варят царевица и я прехвърлят през комина, като викат: ”На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците.”
Народът свързва този ден с разбирането, че светлината в денонощието започва да расте - наедрява, затова някъде се нарича Едреевден, а слънцето да помръдва “както пиле в яйце”. Макар и оскъдна, надеждата за светлина внася свежест и ведрина в душите на хората.
На този ден празнуват: Андрей (андреас - мъжествен, храбър, силен), Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка, Първан, Пръвка и др.
