След забележителните археологически открития в тракийската крепост „Малкото кале” по време на съвместната научно-изследователска експедиция, осъществена в сътрудничество между „Музеен център” Созопол и музея Лувър, финалът на археологическия сезон е белязан от нови уникални находки. В периода октомври – ноември в местността „Солинария” под ръководството на д-р Теодора Богданова бе проучен участък от античния некропол на Аполония. Дейностите се финансираха от собственикa на имотa – г-н Венцислав Мусабашев, който бе изключително заинтригуван и с голям интерес взе участие в изследователския процес. В тази зона от некропола бяха открити археологически структури, които свидетелстват не само за погребалните обичаи, но разкриват и факти от ежедневния бит и поминък на древните аполонийци. На това място са документирани останки от древно лозарство, които представляват множество лехи, ориентирани в посока изток-запад, за които се счита, че са останки от древни лозя. Те са вкопани в глинест пласт и нарушават терен, в който са разкрити керамични фрагменти, датирани от епохата на късния неолит (края на VI хил. пр. Хр.). Лозовият масив е засегнал северната периферия на праисторическото селище, регистрирано на това място през 2006 г. Останките от лозя се датират в началото на IV век пр. Хр. на база откритите над тях гробни съоръжения.
Гробовете тип „цисти” са изградени от масивни варовикови блокове. Скелетите са положени по гръб с глава на изток, съгласно обичая на античните погребални ритуали. Един от тях е уникален по своя характер и се среща за първи път в некропола на Аполония. Гробното съоръжение в югоизточната си част е оформено с каменен градеж, а от северозапад долните крайници са положени в питос. Устието на огромната делва е поставено върху гроба и е служило за възлияния. Около него е открита тризна - останки от постпогребални обичаи (помен), свързани с депониране на ритуално фрагментирани керамични съдове. Сред гробните дарове се отличават богато декориран лекит с позлата, теракота глава на бик и чернофирнисови и местни съдове. Открита е и сребърна драхма на Маронея от началото на IV век пр. Хр.
Интензивните спасителни археологически проучвания продължиха без прекъсване през месеците ноември и декември. За организацията и провеждането им е мобилизиран археологическият потенциал на региона. В разкопките активно участват директорите на „Музеен център” Созопол и на музеите в Приморско и Средец.
В местността „Солинария” се проучва друг участък, където отново се разкриха останки от антични лозя, датирани с монети на Александър Велики (336–323 г. пр. Хр.), дихалк на Аполония и монета на тракийския владетел Реметалк – съуправител на Тракия по времето на Октавиан Август. На това място също са регистрирани останки от къснонеолитно селище, проучванията на което продължават.
Най-интересните археологически открития в края на 2020 г. са на територията на Архитектурно-историческия резерват „Старинен Созопол”. Спасителните разкопки се провеждат на ул. „Кирил и Методий” № 22, на мястото на опожарената „Къща Хадиаслани” (Старата поликлиника). Разкриха се археологически структури, които маркират почти всички периоди от хилядолетната история на древна Аполония и средновековния Созопол. Най-ранните находки са от края на VII – началото на VI век пр. Хр. са свързани с живота на първите заселници – основатели на града. Освен изящната източногръцка керамика в нисколежащите пластове се откриват фрагменти от тракийска керамика и следи от ранна металургия. През V век пр. Хр. на това място е съществувала жилищна сграда от която е запазено водосъбирателно съоръжение – щерна. В обема ? се откриха множество находки между които пет цели съда. От елинистическия период (края на III – I век пр. Хр.) са разкрити две помещения от луксозна сграда и зимник. Фасадата е била украсена с декоративна керамика (сими), а покрива увенчан с антефикси. В едно от помещенията се откриха следи от стенопис. Керамичните находки от тази сграда се отличават с богата декорация в стил „Западен склон на Агората”. Многобройни са и фрагментите от купи с релефна украса, внос от Пергам. Помещенията се датират с множество монети и амфорни печати от островите Тасос и Родос.
Римският период (II – III век) в архитектурния комплекс е засвидетелстван от дълбока цистерна, запълнена с огромно количество керамичен материал. Находките са изключително многобройни и разнообразни. Преобладават амфори и стомни за съхранение на вино, обикновена битова и луксозна пергамска керамика. В обема на цистерната се откриха няколко статуетки, фрагменти от стъклени съдове и изящна костена игла за коса, изработена от слонова кост.
В източната част на комплекса е запазен фрагмент от масивна късноантична сграда, датирана с материали от V – VI век.
Средновековният период е засвидетелстван от две сходни по характер и размери стопански помещения, датирани едното през XII – XIII, а второто през XIV век. Находките – предимно монети и керамика, свидетелстват за богатството и търговските връзки на региона. Сред тях се отличава керамиката тип „сграфито”, част от нея внос от Константинопол, а друга - произведена в керамичните работилници на Созопол. Обстоятелството, че разкритите архитектурни останки са в близост до центъра на средновековния Созопол, където функционирал градски манастир – седалище на созополския епископ (Старата митрополия X – XVII век) се потвърждава от откритите на това място три моливдовула - оловни печати на висши църковни сановници.
Османският период е представен от част от сграда, ситуирана в западния профил на изкопа, унищожена от пожар. И в този период находките са изключително интересни. Откриха се бронзов тас и няколко късносредновековни паници със сграфито украса.
Разкопките на този участък, след предстоящия задълбочен научен анализ, ще добавят нови щрихи към историята и материалната култура на древния град. След реставрацията на археологическите находки, същите ще бъдат представени пред широката публика в залите на Археологически музей Созопол.
