Системата, която не те потиска – тя те прегръща
Проф. Николай Райчев поставя безмилостно точна диагноза на българската реалност.
В своя задълбочен и болезнено откровен текст той описва симбиозата между власт, апатия и зависимост, която превръща страната в самоподдържаща се система от интереси, страхове и удобства.
По-долу публикуваме целия текст без редакция, защото думите му говорят сами:
“България не е завладяна от Бойко и Делян, а от симбиоза, в която всеки участник получава точно толкова, колкото му трябва, за да не иска промяна. Системата не те потиска, а те прегръща, не те бие с палка, а ти дава морков.
Около 700 хиляди души живеят от публичния сектор, ако към тях добавим и техните семейства (майки, бащи, съпрузи, деца) ще станат 1.5-2 милиона души, чието битие е пряко свързано с държавната хранилка. При население от 6.5 милиона, това е почти всеки трети.
Ако добавим и организирания ромски вот, още 150-200 хиляди контролирани гласа, купени с по 50 лева и пакет макарони, ще разберем как статуквото контролира почти целия електорат, при избирателна активност от 2-2.5 милиона гласоподаватели.
Останалите 300-500 хиляди гласа се разпиляват между партии, които се карат кой е по-истински патриот.
Системата се е саморазвила защото всеки участник в нея е намерил своята ниша.
[…]
Въпросът не е дали системата може да бъде победена, дали изобщо искаме да я победим или просто чакаме ред да влезем в нея.
Дали искаме да платим цената на промяната. Засега отговорът е ясен - не искаме. Предпочитаме сигурността на робството пред несигурността на свободата.
И така ще продължим още десет, двадесет, петдесет години, докато последният способен млад човек не замине, и не останат само пенсионери и роми.”
Автор: проф. Николай Райчев
Коментар на редакцията
Думите на проф. Райчев режат като скалпел – защото описват не просто политическа реалност, а национална психология.
Текстът не търси врагове, а огледало – и в него всички виждаме себе си.
Докато не спрем да чакаме “някой друг” да ни оправи, системата ще продължава да живее в нас.
