Д-р Базарова-Парушева: Човекът зад диагнозата

Д-р Базарова-Парушева: Човекът зад диагнозата - E-Burgas.com

В онкологията не всичко се измерва с изследвания и проценти. Болестта е само половината от истината, другата половина е човекът. В последните години науката направи огромни крачки – имунотерапията промени начина, по който подхождаме към злокачествените заболявания, появиха се персонализирани терапии, при които лечението се изчислява според генетичния профил на пациента, а експерименталните ваксини на базата на mRNA технологията дават реални резултати при някои видове рак. Тези открития носят надежда, но не отменят най-стария принцип в медицината – че пациентът не е диагноза, а човек, който очаква разбиране.  

„Всеки пациент, който влиза в кабинета, идва не само с документите си, а и с надеждата си. Ако ние не можем да я поддържаме, губим битката още преди лечението да е започнало“, казва д-р Базарова-Парушева,. Тя подчертава, че дори най-модерните терапии губят сила, когато пациентът не усеща доверие. „Когато човек вярва на лекаря си, организмът реагира по различен начин – има по-добра поносимост, по-малко стрес, по-добра прогноза. Това не е поезия, това е физиология.“  

Според нея в основата на качественото лечение стои не само знанието, а и културата на отношението. „Ако лекарят се държи с уважение, говори спокойно и гледа човека, а не болестта, пациентът вече е направил половината път към оздравяването. Нашата роля е да му дадем сигурност, дори когато прогнозата е тежка.“  

Д-р Базарова-Парушева обръща внимание и на нуждата от нов тип медицинска среда – такава, в която ръководителите на специализанти да бъдат пример, а не бариера. „Отношението към младите лекари е отношение към бъдещето на самата медицина. Ако се възпитават в страх, ще получим лекари без увереност. Ако се научат на внимание, ще получим лекари, които лекуват и с думи.“  

Онкологията е едно от най-бързо развиващите се направления, но и едно от най-човешките. Всяка нова терапия има стойност само ако зад нея стои човек с човещина. „В края на деня пациентът може да не помни дозата, но ще помни как сме го погледнали. И понякога точно това му дава сила да продължи“, казва д-р Базарова-Парушева.

 

Коментари

Още от последните новини