Венецуелският президент Николас Мадуро е поискал пряка военна помощ от Русия и Китай на фона на засилващия се натиск от Съединените щати. Според публикации във Washington Post и Latin Times, до Москва и Пекин са изпратени писма с конкретни искания за модернизация на венецуелските радари, ремонт на руски изтребители и дори доставка на ракети. В отделен канал е осъществен контакт и с Иран за възможни доставки на дронове и електроника.
Действията на Мадуро идват в момент, когато Вашингтон увеличава военното си присъствие в Карибския регион и обмисля нови санкции срещу Каракас. За Венецуела това е ясен сигнал, че се готви за потенциална конфронтация и търси подкрепа от традиционните си съюзници, които от години поддържат режима ѝ финансово и технологично.
Китай има силен икономически интерес да запази стабилността във Венецуела, която е един от основните доставчици на петрол за Пекин. Над осемдесет процента от венецуелския износ на суров петрол е предназначен за китайски компании, директно или чрез посредници. За Пекин подкрепата на Каракас е начин да гарантира достъп до евтини енергийни ресурси, без да се въвлича в открит конфликт със Съединените щати. Очаква се Китай да продължи да предоставя техническа и финансова помощ – поддръжка на радарни системи, обучение на персонал и кредити, без да рискува открито военизиране на конфликта.
Русия гледа на Венецуела като на стратегически инструмент за натиск върху Вашингтон. Докато войната в Украйна продължава, Москва има ограничени ресурси, но може да използва Каракас като геополитически коз – чрез предоставяне на оръжейни кредити, ремонт на техника и военни инструктори. Тази стратегия позволява на Кремъл да отвлече вниманието на САЩ и да създаде напрежение в техния „заден двор“, без да поема сериозни разходи.
Иран също се включва в тази ос на сътрудничество. От Техеран вече са докладвани контакти с венецуелското министерство на отбраната за доставка на дронове и оборудване за радиоелектронна борба. Тази връзка има и символичен характер – общо противопоставяне на американското влияние и санкции.
Експертите очертават три възможни сценария. Първият и най-вероятен е ограничено техническо сътрудничество – Китай и Русия предоставят резервни части, радарни системи и обучение. Вторият е разширяване на икономическите връзки чрез бартерни схеми за петрол срещу оръжие и технологии. Третият, най-рисков, предвижда реална доставка на бойни системи и ПВО комплекси – ход, който може да доведе до остра реакция от страна на САЩ и съюзниците им в региона.
В обобщение, Венецуела отново се превръща в арена на геополитическо противопоставяне. Китай има интерес да гарантира сигурни енергийни доставки, Русия – да притисне Вашингтон чрез стратегически разсейващ ход, а Иран – да демонстрира влияние и солидарност срещу американския натиск. Всички тези фактори правят Южна Америка все по-значима част от световната шахматна дъска.
