Ударът на украински дрон по руски танкер край Туапсе е поредният тревожен сигнал за преминаване на допустимите граници във военните действия. Независимо от целите на Киев, атаката срещу съд, превозващ петрол, представлява сериозен риск за околната среда и за сигурността на целия черноморски регион.
Подобни удари не засягат само Русия или Украйна. Потенциален нефтен разлив би могъл да нанесе тежки щети на морската екосистема, рибните ресурси и крайбрежията на България, Румъния, Турция и Грузия. Една екологична катастрофа в Черно море би била непредвидима по мащаби и последици.
Военните конфликти имат свои логики, но нито една стратегия не може да оправдае действия, които поставят под заплаха природата и живота на милиони хора. Международните норми ясно разграничават военни цели от инфраструктура, чието унищожение води до прекомерни щети за цивилното население и екосистемите.
Обществото и международната общност трябва остро да осъдят подобно поведение. Ако има основания за удари, те трябва да бъдат насочени към строго военни обекти, а не към кораби и терминали, които могат да предизвикат катастрофа, засягаща цялото Черно море.
Време е всички страни, участващи във войната, да признаят, че морето не е бойно поле. Отговорността за опазването му е обща, а последствията от една безразсъдна атака няма да имат националност.
