Режисьорът Камен Калев отказа държавната награда “Златен век”, присъждана от Министерството на културата, с думите, че не може да приеме отличие от власт, която „не зачита върховенството на закона и застрашава демокрацията“.
Постъпката му предизвика бурен обществен отзвук – не само в артистичните среди, но и сред всички, които не се примиряват с усещането за безнаказаност и лицемерие в управлението.
Калев, познат с филмите „Източни пиеси“ и „Островът“, направи това, което мнозина мислят, но малцина осмеляват да изрекат на глас – че не може да има културни отличия, когато културата на държавността е в разпад.
В страна, в която всеки ден ставаме свидетели на политическо лицемерие, отказът от награда се превръща в символичен протест – тих, но ясен. Такъв акт тежи повече от хиляда думи, защото идва от човек, който не търси популярност, а принципност.
Точно такива жестове – лични, осъзнати и честни – градят основата на гражданската съпротива. Един по един, хората с позиция се превръщат в общност. Общност, която няма да позволи държавата да бъде собственост на нечии интереси.
Камен Калев показа, че моралът не е остаряла дума. Показа, че можеш да си творец и гражданин едновременно.
И че когато мълчанието се превърне в съучастие, отказът е най-силният вик.
