Ах, Павел баня! Ваканция е, децата мрънкат за някое ново място, и като едни отговорни родители решаваме да ги заведем на заслужена почивка. Какво по-хубаво от Павел баня? А хотелът? Е, „Гранд Ресорт Павел баня“ е същинско бижу. Съвсем нов, шикозен до крайност и обзаведен със стил, за който може само да си мечтаеш. Собственикът е вложил душа и сърце – от приятната атмосфера, която те обгръща още с първата крачка, до луксозния бар, който прави вечерите „брутално хубави“. Но дори и най-големият оазис понякога може да се окаже уязвим към едно малко, но многозначително нещо – хората.
Вече споменахме бара, вечерта прекарваме чудесно – добре се позабавляваме, пийваме, танцуваме. Лягаме си и решаваме да се наспим добре, защото сме на почивка все пак – отдавна заслужена и дълго чакана. Докато сме в сладък сън, се случва нещо… Някакъв пронизителен звук – „КЛАКСОН“. Сърцето ми подскача, а на ум “благославям” този който го е натиснал, въпреки, че се надявам това да е сън. Не, не е сън – „клаксон“. Още един. И още един, все по-дълъг и по-настоятелен.
Отварям очи – часът е 6:45. И докато още се чудя какво става, трети клаксон изстрелва ме от леглото. Поглеждам през прозореца – паркингът е пълен, а в една кола нервен господин държи ръката си на клаксона с видимо напрежение. От хотела притичва жена с дете и торба багаж, а той – вместо да излезе, да й помогне или поне да покаже малко търпение – не спира да свири. Като да се каже: „Хайде, побързай!“. !
Слизаме в ресторанта (вече така или иначе сме будни), който е направен с толкова внимание и уют като всичко останало в този хотел. Слагаме си закуската, приготвена сякаш по рецепта за щастие. Тъкмо сме се настанили на масичката, когато една дама с чинийка се разхожда към външната тераса на ресторанта, но… оставя огромната врата отворена. Студът нахлува, и охлажда цялото помещение, което е приятно затоплено. Молим я любезно да затвори, но тя, с едно въздигане на веждите, отвръща: „Ама аз пак ще излизам!“. Защо се храни тогава? Нали така и така ще огладнее пак!
Закуската приключва, решаваме да се спуснем към лобито, където още една малка сцена ни посреща. Друго семейство си седи, отпочива си на красивите нови дивани, докато детето им, вероятно около седемгодишно, с обувките се разхожда по мебелите, сякаш са негова лична площадка. Родителите го гледат с умиление, сякаш върху дивана е стъпила новата световна звезда.
Та така – красивият “Гранд Ресорт Павел баня”, с всичките си лукс и изящество, си остава място, където малцина осъзнават, че трябва да уважават чуждия труд и да мислят не само за себе си. Може би, ако хората носеха главите си не само за баланс, но и за малко повече мисъл, подобни „екзотични“ сцени щяха да са рядкост. Уважавайте мястото, което сте избрали да наречете „рай“ за няколко дни – дайте му шанс да остане такова и за следващите гости.
