Олимпийската шампионка Стойка Кръстева заяви, че финалът ѝ с Бусе Наз Чакъроглу е бил двубой на честта. Българката стъпи на върха в Токио 2020 след силно представяне и почти постоянни атаки.
"За този мач се доверих изцяло на треньора си. Преди месец и малко загубих точно от този противник в квалификацията. Беше двубой на честта, защото знам, че съм по-добрата - исках да го покажа, но се притеснявах емоциите да не вземат връх. Треньорът изгради перфектната тактика, за да си излея гнева от предишната загуба", каза Кръстева пред БНТ.
"Концентрацията беше на пълни обороти, защото минахме през пет много трудни мача. С треньора, с доктора, с психолога, с всички, които на 100 процента помагаха. Щастлива съм, че трудът на всички тези хора се възнаграждава", заяви първата олимпийска шампионка за България в женския бокс.
"Благодарна съм на първия ми треньор Стефан Петков, на всички, които са ми помагали през годините, на всички състезатели, които са се отзовавали, на близки, на роднини, федерацията, на президента Красимир Инински. Ще пропусна много хора, които моля да ме извинят, но наистина съм много благодарна на (треньора) Борислав Георгиев", добави Кръстева.
"Стойка е изключителен професионалист. През цялата подготовка не каза не мога, не искам", заяви Георгиев.
По думите му Кръстева му се е доверила напълно, като е спазила всички указания. "Доста хора може би щяха да играят назад срещу тази противничка, но силните страни са по-добрата физическа подготовка и добра дясна ръка. Бях сигурен, че ако тръгнем напред, ще я смажем. Тактиката бе изцяло да пресираме, да играем удари в трупа, за да я пречупим в началото. Да бъде агресивна в клинча, както и стана. Туркинята беше пречупена в първия рунд. Стойка е истинска българка и е пример за всички български спортисти", добави Георгиев.
Дотук в Токио 2020 България вече има пет медала, два от които златни. Другата титла беше постигната от Ивет Горанова в каратето.
Родената в Добрич Кръстева донесе петия златен олимпийски медал в бокса след Георги Костадинов (Мюнхен 1972), Петър Лесов (Москва 1980), Ивайло Маринов (Сеул 1988) и Даниел Петров (Атланта 1996).
