Снимка на жилищен блок в сливенския квартал „Дружба“ предизвика лавина от реакции в социалните мрежи и отвори един неудобен въпрос – когато обновяваме сградите, къде свършва енергийната ефективност и откъде започва компромисът с качеството?
На кадъра се вижда фасада със силно изразени неравности и видими вълни по топлоизолацията. Част от хората приеха гледката с хумор и сравненията не закъсняха – от „картина на Салвадор Дали“ и „блок с целулит“ до „ученически макет от кашони“. Други обаче поставиха по-сериозен въпрос – ако подобни дефекти се виждат от улицата и от снимка, как е преминал контролът по изпълнението.
Темата не остана само на ниво коментари. От публични изявления става ясно, че Община Сливен вече е заявила позиция, че няма да приеме и разплати обекта в този вид, ако установените забележки не бъдат отстранени. Проведен е разговор с изпълнителя и е поет ангажимент за корекции на строително-монтажните работи.
Тук идва по-важният въпрос. Санирането не е боядисване на ограда. Това са публични средства, инженерни решения и работа, която трябва да остане десетилетия напред. При системите за топлоизолация известни минимални визуални отклонения съществуват и зависят от светлина, ъгъл и структура на мазилката, но когато фасадата започне да изглежда като релефна карта, контролът става тема, а не естетика.
Блок 26 е сред сградите в Сливен, обновявани по програмата за енергийна ефективност по Плана за възстановяване и устойчивост.
Иначе социалните мрежи вече си казаха думата.
Само че зад шегите стои един съвсем сериозен въпрос:
Кой подписва приемането на подобен обект и по какви критерии се решава дали работата е изпълнена качествено?
