Рекорден спад на българската икономика с 9,8%

Рекорден спад на българската икономика с 9,8% - E-Burgas.com

Българската икономика се сви през второто тримесечие с рекордните 9,8% спрямо първите три месеца на годината и отбеляза най-драматичен спад на годишна база с 8,2% от 1997 г. насам на фона на строгите противоепидемични карантинни мерки, предприети през периода март - април, целящи ограничаване разпространението на коронавируса, показва експресна оценка на Националния статистически институт (НСИ).

Брутният вътрешен продукт на България се понижи през второто тримесечие на 2020 година с цели 9,8% спрямо първите три месеца, когато нарасна слабо с 0,3 на сто, отбелязвайки по този начин най-драматичен икономически спад от най-малко четвърт век насам.

Спрямо второто тримесечие на 2019 г. българският БВП се сви с цели 8,2% след растеж с 2,4% през първите три месеца на настоящата година. Това е най-големият икономически спад в нашата страна от първото тримесечие на 1997 година.

Според експресната оценка на НСИ за второто тримесечие на 2020 година брутният вътрешен продукт в номинално изражение възлиза на 27,0584 млрд. лева, а реализираната добавена стойност е в размер на 23,5104 млрд. лева.

Най-голям дял в БВП отново заема крайното потребление (78,9% от БВП), което в стойностно изражение възлиза на 21,3465 млрд. лева. През второто тримесечие бруто капиталообразуването е за 5,1148 млрд. лева и заема 18,95% от БВП на страната.

Експресните данни НСИ показват, че сред основните причини за регистрирания драматичен икономически спад спрямо първото тримесечие са силното намаление на износа на стоки и услуги, както и на крайното потребление и пониженото брутообразуване на основен капитал.

Крайното потребление, което по принцип е важен двигател за растежа на икономиката, се свива през второто тримесечие с 2,1% след понижение с 0,1% през първите три месеца, като в същото време неговият растеж на годишна база се забавя рязко до едва 0,4% от 4,1% в началото на годината.

Бруто образуването на основен капитал се понижава с цели 4,3% спрямо предишните три месеца, когато се сви с 1,5% и отбелязва спад на годишна база с 3,8% след повишение с 1,2% през първото тримесечие.

Износа на стоки и услуги на годишна база се срива през второто тримесечие с 23,4% спрямо предходните три месеца и с 20,3% спрямо година по-рано, достигайки 13,9054 млрд. лева (51,4% от БВП), като в същото време вносът се свива на тримесечна база с 21,3% и с 20,0% спрямо второто тримесечие на 2019 г. и е в размер на 13,3074 млрд. лева (или 49,2% от БВП).

От данни се вижда, че в крайна сметка външнотърговското салдо на нашата страна е положително през второто тримесечие и в размер на 598 млн. лева, което не позволи още по-силен икономически спад.

НСИ представи и данни за нарастване на безработицата и за намаляване на заетостта в нашата страна през второто тримесечие на 2020 година.

През трите месеца до края на юни общият брой на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години се понижава спрямо година по-рано с 5,6% до 3,0796 милиона, от които 1,642 милиона са мъже и 1,4376 милиона са жени.

Общо 1,9367 милиона от заетите работят в сектора на услугите (или 62,9% от всички заети лица), в индустрията са заети 938,5 хиляди (или 30,5% от всички заети лица), а в селското, горското и рибното стопанство - 204,5 хиляди (или 6,6%).

Броят на безработните през второто тримесечие на 2020 г. е 192,2 хиляди спрямо 142,0 хиляди година по-рано, докато коефициентът на безработица се повишава до 5,9% от 4,2% през същото тримесечие на 2019 година.

НСИ отчита, че най-малък процент безработни през второто тримесечие на настоящата година са тези с висше образование (17,3% от всички безработни), следвани от тези с основно и по-ниско образование (27,2% от всички безработни) и лицата със средно образование (55,5% от всички безработни).

Коефициентът на безработица сред висшистите е 3,1%, като нараства с 2,2 пункта спрямо второто тримесечие на предходната година, сред лицата със средно образование е 5,9% (повишение с 10,4 пункта), а сред хората с основно и по-ниско образование коефициентът на безработица достига 13,4 на сто.

Източник: БНР

Свързани статии
Никола Стоянов оптимист за 2023, щяло да има рязък спад на инфлацията Втори ден ЕС обсъжда възможни решения на енергийната криза Експерти обясниха сценариите за енергийната ни сигурност Икономисти: Европа я чака тежка криза след ноември, не можем да спрем инфлацията Коалицията обсъжда антикризисните мерки заради високата инфлация Мика Зайкова: Инфлацията у нас ще достигне 20% 25% от заведенията загубили битката с пандемията Евродепутат: Европа ще пострада много от този конфликт Проф. Стоянов: Не вярваме в науката заради недоверието към политиците Кирил Петков: Ще овладеем кризата с тока с над 1,3 млрд. лева
Тагове
общество икономика криза
Коментари

Още от последните новини