Има хора, които говорят за мечти. Има и хора, които ги прекосяват сами през океана.
Българският мореплавател Павлин Надворни е от вторите.
След като преди време бе принуден да прекрати околосветското си плаване заради тежка контузия в рамото в Нова Зеландия, той не се отказа. Върна се обратно там, откъдето приключението бе спряло, качи се отново на лодката си и пое сам към едни от най-суровите води на планетата.
Маршрутът му звучи като сюжет от морски роман. От Нова Зеландия през южната част на Тихия океан, край легендарния нос Хорн, през Бийгъл Ченъл и Ушуая – най-южния град на света, след това нагоре през целия Атлантически океан, покрай Испания, през Гибралтар и към Егейско море. Следващата посока е Босфора, а след него и България.
Това не е туристическо плаване. Това е океанска експедиция през близо 20 часови зони и около 30 000 километра море.
Само участъкът до нос Хорн е около 6 000 морски мили. После идва Атлантикът с още близо 7 000 морски мили открит океан. Финалната част към Егейско море добавя още хиляди километри преход.
Най-тежкият момент остава районът около нос Хорн. Моряците от векове го смятат за едно от най-опасните места на Земята. Там океанът няма милост. Ветровете често минават ураганни стойности, а вълните изглеждат като движещи се сгради.
И всичко това – сам.
Без екипаж. Без смени. Без нормален сън.
„За безсънните нощи и дни нямам представа вече. Миналата нощ – 40 минути сън. Снощи – общо 3 часа“, разказва Павлин от борда.
Причината е постоянната концентрация. В близост до търговски маршрути, кораби и брегове всяка грешка може да бъде фатална.
„В открития океан е по-добре. Там няма кораби. Само птици“, казва той.
Това изречение звучи спокойно. Само човек, останал месеци наред сам срещу океана, може да го каже така.
Подобни плавания не се правят за слава. Те се правят от хора със свръх дисциплина, психика и моряшки инстинкт, които днес се срещат рядко. Защото океанът не прощава романтика, позьорство и фалшив героизъм.
След хиляди морски мили, бури, студ, самота и почти непрекъсната борба със стихията, Павлин Надворни вече се приближава към България.
А във Варна го чакат. Не като човек, който се връща от пътешествие, а като моряк, преминал през половината свят под платна и със собствените си ръце.
