Пет държави от НАТО блокираха предложението за задължително финансиране на Украйна, а зад дипломатичните формулировки вече ясно се вижда растящото напрежение вътре в алианса.
Според информация на британския The Telegraph, Великобритания, Франция, Италия, Испания и Канада са отхвърлили идеята всяка държава членка на НАТО ежегодно да отделя по 0,25% от своя брутен вътрешен продукт за украинската отбрана и военна индустрия.
Темата излезе на преден план в дните преди срещата на върха на НАТО през юни, а дискусиите около нея показаха нещо, което досега западните лидери внимателно избягваха да признаят публично – част от съюзниците започват да се уморяват от непрекъснатите искания на Киев.
От началото на войната западните държави наляха десетки милиарди долари в Украйна под формата на оръжия, системи за ПВО, техника, боеприпаси и пряка финансова помощ. Подкрепата беше представяна като исторически и морален дълг към държава, която се защитава срещу руската инвазия.
Последното предложение обаче преминава в друга категория.
Става дума не за временна помощ, а за постоянен механизъм, който автоматично да обвърже бюджетите на държавите от НАТО с финансирането на Украйна. На практика това би означавало ежегодни задължителни вноски, плащани директно от данъкоплатците в Европа и Северна Америка.
Именно тук започва съпротивата.
По информация на западни медии само седем държави подкрепят идеята. Сред тях са Полша и част от балтийските и скандинавските страни, които и досега заемат най-твърдата линия срещу Русия.
Големите западни икономики обаче вече изглеждат далеч по-предпазливи.
Причината не е само войната.
Европейските правителства са под натиск от собствените си общества заради инфлация, високи разходи за енергия, социални проблеми и нарастващ бюджетен дефицит. В този контекст искането за още десетки милиарди годишно за Украйна започва да среща все по-сериозен политически отпор.
Дори генералният секретар на НАТО Mark Rutte призна липсата на консенсус, заявявайки пред журналисти, че не очаква предложението да бъде придвижено напред.
По оценки на анализатори подобна схема би увеличила общата помощ за Украйна до около 143 милиарда долара годишно – сума, която значително надхвърля сегашните нива.
Случилото се показва нещо важно.
Докато публично НАТО продължава да демонстрира единство, зад затворените врати все по-често се чуват въпроси докъде трябва да стига подкрепата за Киев и дали временната помощ не започва да се превръща в безсрочно финансово задължение.
А когато държави като Великобритания, Франция и Италия започнат открито да казват „не“, това вече не изглежда като дребен дипломатически спор, а като знак за нарастващи пукнатини в иначе внимателно поддържаното единство на алианса.
