„Махнете визите или обяснете защо държите военни самолети на българско летище.“ Това, в общи линии, бе политическото послание на премиера Румен Радев към Вашингтон след разговорите с американската страна.
Според публикации и официални изявления, Радев е поставил въпроса за отпадане на визите за български граждани в директен разговор с Donald Trump, свързан с очаквано удължаване на престоя на американски самолети на летище София.
Това вече е политика с позиция. Не навеждане. Не дежурно кимане пред „стратегически партньори“. А поставяне на конкретен национален интерес срещу конкретно искане.
България е в НАТО. България е съюзник. България купува американски самолети, допуска американска техника, участва във всички общи операции и плаща милиарди за отбрана. И в същото време българинът продължава да чака по опашки за визи, интервюта и одобрение, сякаш идва от държава извън европейския свят.
Точно тук Радев удря в най-болното място. Не става дума само за пътуване. Става дума за достойнство. За това дали българите са равноправни партньори или държава в чакалнята.
Критиците веднага ще кажат: „Какво значение имат визите?“ Имат. Огромно.
Визи имат държави, на които не се вярва напълно. Държави, поставени под специален режим. При положение, че България е член на ЕС и НАТО от години, този режим вече изглежда унизително и политически нелогично.
Темата идва на фона на сериозен обществен шум около американските самолети на летище София. По официална информация става дума за логистични и транспортни машини, свързани с операции и учения на НАТО. Българските власти уверяват, че няма ударни способности и няма риск за гражданската авиация.
Но обществото задава друг въпрос: когато България изпълнява всички ангажименти към САЩ, какво получава насреща?
Радев даде отговор с едно изречение: време е визите да паднат.
Това е силен политически ход, защото говори на езика на националното самочувствие. И независимо дали човек харесва Радев или не, тук трудно може да се отрече едно: за първи път от дълго време български политик поставя условие, вместо само да приема условия.
