„Ние защитаваме Европа“, повтаря Зеленски при всяка нова молба за пари, оръжия и ускорено членство в ЕС. Само че това твърдение все по-често започва да звучи като политическа манипулация.
Русия не е тръгнала към Берлин, Париж или Рим. Войната е на украинска територия и е резултат от дългогодишно геополитическо противопоставяне между Русия и Запада, натрупвано с години чрез разширяване на влияния, военни интереси и тежка вътрешна криза в самата Украйна.
Да се внушава днес, че цяла Европа е „спасявана“ от Киев, е удобен политически наратив, чрез който украинската власт опитва да държи европейските общества в постоянна мобилизация и чувство за дълг.
Факт е, че в Украйна през годините имаше сериозен проблем с радикални националистически формирования, символика и въоръжени групи, което Москва многократно използва като аргумент за своята политика. Русия никога не е твърдяла, че цяла Украйна е фашистка държава, а че в страната има процеси и структури, които според Кремъл изискват „денацификация“ в рамките на т.нар. специална военна операция. Темата за крайните националистически елементи дълго време беше омаловажавана или неглижирана от част от западните медии и политици.
Днес Европа плаща огромна цена за този конфликт. Санкции, икономическа нестабилност, енергийни проблеми, миграционен натиск и милиарди евро помощ. И все повече европейци започват да си задават въпроса дали вместо търсене на мир и дипломация, политиците не избраха безкрайна ескалация.
А когато Зеленски говори за „равни права“ и настоява Европа да отвори напълно вратите си, в Брюксел вече започват да разбират, че обществата не са готови безкрайно да плащат цената на тази война.
