Българинът все още не е готов да замени стария си автомобил с електрически
В самия край на френското председателство на Съвета на ЕС през юни, министрите на екологията от страните членки постигнаха обща позиция по няколко важни за съюза теми. Всички те касаят плана на ЕС за екологичен преход /Fit for 55/, чиято цел е постигането на климатична неутралност до 2055 година и са свързани със системата на ЕС за търговия с емисии, социалния климатичен фонд, регулацията на обезлесяването и регулации на въглеродния отпечатък на новите автомобили. Именно последната тема е една от най-деликатните, заради срока, до който ще могат да се произвеждат конвенционалните автомобили с двигател с вътрешно горене. Някои от държавите членки подкрепиха предложението на Комисията това да е възможно до 2035, а други, сред които Германия, Италия и Унгария, настояха мерките да се отложат поне до 2040 година.
"Подкрепяме предложението на Германия за постепенно постигане на въглеродна неутралност, като начало с използването на въглеродно неутрални или неизкопаеми възобновяеми енергийни източници и след 2035 година. Подкрепяме и постепенното премахване на двигателите с вътрешно горене при микробусите и тежкотоварните превозни средства след известна технологична отсрочка" - посочи италианският министър на екологичния преход Роберто Чинголани.
Министърът на околната среда на Люксембург Жоел Велфринг обаче счита, че 2040 година е твърде късна дата.
"Трябва да имате предвид, че произведените дотогава автомобили ще бъдат на пазара и в движение още години. Това ще генерира допълнителни вредни емисии, които ще нарушат поставените от нас цели“ – поясни тя.
Как подобна кардинална трансформация в сектора на транспорта ще се отрази върху държави членки с по-нисък жизнен стандарт и по-ограничена покупателна способност на населението?
За жалост, България е именно такъв пример. По данни на Асоциацията на автомобилните производители от 2021 година, средната възраст на автомобилите у нас е 19 години. Други държави, по чиито пътищата се движат коли на голяма възраст са Литва, Естония, Румъния, Чехия и Хърватия /средно между 14,6 и 16,8 г./. А старият автопарк влияе директно върху здравето на населението – посочи пред БНР председателят на Управителния съвет на националната браншова организация Индустриален клъстер „Електромобили“ Илия Левков.
"Българинът продължава да използва западните автомобили втора употреба, в които, когато пристигнат тук, инвестираме няколко пъти повече от цената им, за тяхната поддръжка. Да не говорим за влиянието им върху нашето здраве и това на децата ни. Според изследванията те са преки потърпевши, вдишвайки отделяните изгорели газове, които се разстилат на около 50 сантиметра височина от земята.“
Противниците на електрическите автомобили изтъкват като основен аргумент високата цена за поддръжка на батериите. Илия Левков обаче вижда решение, а именно - да преосмислим схващането, че задължително трябва да притежаваме личен автомобил.
"Аз не считам, че трябва да ги купуваме, а по-скоро да ги наемаме. Ако ги ползваме единствено като услуга, няма да има нужда да говорим за зарядните станции, нито да се притесняваме какво ще се случи с батериите им от гледна точка на тяхното рециклиране или нужда от подмяна.“
Левков увери, че към днешна дата има поне пет европейски компании в Германия и Франция, изградили свои заводи за рециклиране на електромобилни батерии. Гаранцията на една батерия пък е 8 години, като след този срок, тя би могла да се използва поне още толкова време, тъй като ефективността ѝ намалява едва с около 20%.
Автор: Йоан Колев
Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Материалът е продуциран от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с „E-Burgas“.
