Днес влизаш в мола, уж за нещо дребно – например калъфче за телефона. На пръв поглед – нищо особено. Но когато чуеш, че най-евтиният модел е 24 лева, а има и по 45, неизбежно ти идва въпросът: Кой кого лъже тук?
Същите калъфчета, идентични до последния детайл, струват в онлайн платформи като Timu, AliExpress или Shein по 2–3 лева. Дори с доставката, пристигат за няколко дни и пак излизат пет пъти по-евтино. В България обаче, щом минат през витрина с неоново осветление и касов апарат, цената скача със 100, 200, а понякога и над 300%.
Продавачите обясняват с „транспортни разходи“, „наеми“, „такси“ и „осигуровки“. Но истината е проста – това е пазарна лакомия, а не бизнес логика.
Защото в 2025 година клиентът вече не е същият – проверява, сравнява и знае колко струва нещото в реалност.
Разбираемо е магазинът да има надценка. 20–50% – да. Но когато от 3 лева се стигне до 45, това вече не е търговия, а нагло спекулиране с неинформираността или удобството на хората.
Може би затова физическите магазини все по-често пустеят, докато онлайн търговията процъфтява. Когато доверието изчезне, клиентът не се връща. И колкото и лъскава да е витрината – празната каса казва всичко.
е-Бургас коментар:
Между „бизнес“ и „алчност“ има тънка граница. И когато тя се прекрачи, не страда икономиката – страда доверието. А доверието е единственото, което не се купува с надценка.
