Росен Желязков и хотелът с водопада: наглостта, която не потъва

Росен Желязков и хотелът с водопада: наглостта, която не потъва - E-Burgas.com

 

След седмици на скандали около т.нар. „хотел с водопада“ – обект, свързван със съпругата на премиера Росен Желязков – въпросът вече не е „истина ли е“, а как изобщо подобен човек още заема най-високия пост в държавата.

 

 

„Хаяши“ – символ на безнаказаността

 

 

Историята започна с разкрития за луксозен хотел в София, чиято фасада представлява огромен водопад. Според публикации, собствеността и финансирането водят към фирма, в която съпругата на Желязков – Ралица Терзиева – придобила 30% дял срещу едва 1 500 лева.

Сделка, която и най-наивният счетоводител би нарекъл фиктивна.

 

Желязков отговори лаконично – че проектът се финансира с кредити, че средствата са декларирани и че „всичко е законно“. Законно, може би. Морално – в никакъв случай.

 

 

Премиерът – от „прозрачност“ до позор

 

 

Същият този човек, който публично обещаваше „нова етика във властта“, позира с восъчната фигура на Доналд Тръмп и я представя за реална среща. Същият, който твърди, че ще върне доверието в институциите, докато около него се разрастват подозрения за схеми, имотни сделки и политически протекции.

 

В нормална държава подобна комбинация от наглост, арогантност и морална неадекватност би приключила с незабавна оставка.

У нас – не. У нас се размахва декларация за имущество и се твърди, че „всичко е наред“.

 

 

Защо е още там

 

 

Отговорът е прост и циничен – защото може.

Докато няма ефективно разследване, докато институциите се оглеждат коя прокуратура кого ще „хване“, а медиите се занимават с всичко друго, освен с истинските зависимости, хора като Желязков ще стоят на власт и ще гледат обществото отвисоко – буквално, от върха на собствения си водопад.

 

 

Политическият параван

 

 

Подкрепата на ГЕРБ и мълчанието на партньорите в управлението са достатъчни щитове. Всеки скандал се обявява за „атака на опозицията“, всяка публикация – за „жълта партенка“. А докато гражданите се питат дали да вярват на слуховете, властта свиква с идеята, че няма последствия.

 

 

Българският парадокс

 

 

В нормалните държави оставката е акт на достойнство.

У нас тя се смята за слабост.

В нормалните държави министър пада заради служебен телефон, използван неправомерно.

У нас премиер с хотел с водопад, придобит от съпругата му за 1 500 лева, продължава да „оправя държавата“.

 

И ако някой се пита защо хората вече не вярват в институции, ето отговора – защото корупцията вече не е скандал, а архитектурен стил.

 

Коментари

Още от последните новини