Докато две чуждестранни компании – нидерландската Damen Workboats B.V. и естонската Baltic Workboats AS – се съревновават за строителството на нов гранично-полицейски кораб за Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, корабостроителниците в Бургас и Варна за пореден път остават извън играта.
Проектът е на стойност до 32,6 млн. лева, а новият плавателен съд ще допълни флота на дирекцията, която през 2023 г. прие в състава си 45-метровия кораб БАЛЧИК (524) – произведен не у нас, а в Естония, от Baltic Workboats.
И докато БАЛЧИК се връща след международно плаване и визити при Бреговата охрана на Турция, в Бургас и Варна ехти тишина. Корабостроителниците, които някога снабдяваха Черноморския флот и строяха кораби за целия регион, днес изглеждат като свидетели на пропуснати възможности.
Но вината не е само в липсата на желание и капацитет.
Според хора от бранша, самите критерии на обществената поръчка са направени така, че да изключат българските корабостроителници от участие.
Изискванията за предишен опит с конкретен клас кораби, определен производствен капацитет, оборудване и сертификации, които у нас отдавна не се поддържат на държавно ниво, на практика предварително елиминират българските кандидати.
С други думи – процедурата е написана така, че победителят да е ясен още преди първата оферта.
И докато чужди фирми си поделят нашите милиони, държавата продължава да се оправдава с „липса на възможности“ у местните предприятия.
А възможности има – просто никой не желае да ги развива.
Бургаската корабостроителница разполага с традиции, инженерна база и географско предимство. Варна – с опит, кадри и инфраструктура. Но без държавна воля, без дългосрочна политика и без реална подкрепа за възраждане на сектора, всичко това си остава история.
Новият гранично-полицейски кораб ще изпълнява важни функции – наблюдение и контрол на морския трафик, борба с контрабандата, нелегалната миграция и престъпността по море.
Парадоксът е, че България ще плаща на чужди заводи, за да ѝ пазят морската граница, докато собствените ѝ докове ръждясват.
Истината е ясна:
не само че няма желание – направено е така, че и да има, да няма как.
Така държавата отново предпочита да поръчва „български кораб“, произведен в чужбина, вместо да върне живота в собствените си корабостроителници.
И докато от Брюксел идват милиони за морска сигурност и отбрана, в Бургас и Варна единственото, което плува, са спомените от славните времена на българското корабостроене.
