Запознаваме се с нея през един от малкото напоследък слънчеви дни в офиса ѝ на организатор учебен процес към катедрите „Германистика и нидерландистика“ и „Славистика“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. На стената виси календар с илюстрациите на първата ѝ издадена книга – „Каста Дивото сърце“.
Днес работата ѝ е концентрирана най-вече в романите, като я заварваме пред издаването на втори. За нея може да се каже много, като без съмнение всеки би намерил частица от себе си в многообразното ѝ творчество. Представете си, че сте върнали времето назад – клипове с нейни текстове се въртят по музикалните канали. Данна Донку има много образи. С таланта си малко по малко ни разкрива всеки един от тях с подтонове на музика, поезия и проза, за да се потопим в един свят на вълнуващи истории.
Нека започнем отначало. Кога настъпи моментът, в който усетихте, че призванието Ви е да пишете?
Писането винаги е било част от мен, която доста дълго просто не съм забелязвала. Моментът с призванието не е бил само един: когато написах първия си текст за песен, когато написах първия си разказ, когато написах първите четири глави от първия си роман. Във всеки един от тези моменти усещах прилив на нова енергия и знаех, че съм на прав път. Както и че започва нов етап от живота ми.
Разкажете ни за новия Ви роман „Узурпаторките“. Кои са те? Предполага се, че са лошите в историята или?
Узурпаторките са две жени, които се сблъскват във важен момент от живота си. По-интересното обаче е, че те вече са се срещали и преди, без да подозират. Техният сблъсък е със съдбовни последици за всички герои в романа. Узурпаторките са двете полюсни героини в историята – доброто и злото в борба за надмощие, истина, справедливост, стари сметки за уреждане и любов. Едната е узурпаторка по принуда, а другата – по призвание.
Много ми хареса едно от предварителните ревюта на книгата ми в платформата Goodreads и затова ще си позволя да го цитирам, защото Антоанета Ребрейска (част от моите бета читатели) много точно е уловила и описала основните сюжетни нишки: „Книгата ни пренася в магически свят, в който живеят простокръвни, вещерокръвни и вулканокръвни. Това е свят на билкарство, лечителство, аромати, но и свят на завист, злоба, тъмни сили и черна магия. Каландрия е вещерокръвна, но това е тайна за останалите. Със своите зли сили и манипулаторско майсторство, тя успява да превземе трона и да наложи властта си над всички. Но освен това тя отнема за дълго време силите на вулканокръвните. Амадея е вулканокръвна, но силите ѝ са отнети още преди да са се разгърнали. Тя не знае какво умее, но винаги е притежавала афинитет към билките и познания как да ги използва, за да лекува. Нейните умения я довеждат до двореца, а там съдбата е решила силите на двете жени да бъдат премерени. Коя обаче ще спечели? И в цялата тази ситуация има и един принц, който е готов на всичко, за да открие кой е виновен за опустошенията, настъпили в живота на вулканокръвните, дори това да го изправи срещу жената, за която е избрал да се ожени.“. Останалите ревюта можете да видите тук.
Жанрът е епично фентъзи, книгата е първа от поредицата „Сага за Еландрия“. Писах я в продължение на 8 месеца, беше изключително вдъхновяващо и неочаквано пътешествие на крилете на въображението ми. Ще излезе в края на месец октомври, с мой авторски ISBN като автор-издател, и ще я разпространявам сама, както направих и с първия си роман „Каста Дивото сърце“. Всеки желаещ да я има или да научи повече за нея, може да се свърже с мен в страницата ми в социалните мрежи.
Продължавате ли по някакъв начин идеи и образност в новата Ви книга от предната – „Каста Дивото сърце“?
Не, двете книги са напълно различни като жанр и идеи. „Каста Дивото сърце“ е приказен роман за силата на любовта. „Узурпаторките“ е книга за призванието и предопределеността от съдбата.
Как подбрахте образите си и вдъхновени ли са те от реални хора?
Когато сядам да пиша, нямам цялостната картина в главата си. За този роман имах само една сцена, която поразително си подхожда с корицата или е по-скоро обратното, но важното е, че тази сцена се случва понастоящем на страница 305 в книгата. Така че не съм подбирала образите си, те се родиха сами в процеса на повествованието. Не са вдъхновени от нищо друго освен от собствения си фентъзи свят. Техните премеждия, път и израстване, техните възходи и падения, умения, успехи или наказания се случваха някак естествено и аз по-скоро бях страничен наблюдател, отколкото създател. Харесва ми да си мисля, че по-скоро героите ми са ме пуснали в техния свят, отколкото аз тях в моя. В това е магията за мен.
На корицата виждаме как една от героините дава или отнема короната на друга героиня. Предполагаме, умишлено е представено по този начин, за да се загатне борбата за надмощие.
Много добре сте разгадали основния замисъл на корицата! Самото заглавие предполага такава заигравка. Ще кажа само, че в корицата има много символика и тя не бива да се приема буквално. Кинжалът е скрито оръжие, короната е символ на власт, но и на принадлежност към кралското семейство. Огънят в ръката символизира талисмана в книгата и огнената стихия на едната героиня. Изобщо много закодирани послания. И да, някой ще види в сцената как едната героиня слага короната на главата на другата, но може и да е точно обратното. Харесва ми да не се знае. Гениална идея на дизайнерката на корицата ми Елена Янкова.
Миналата година написахте първия си роман, характерен с приказния си сюжет. Идеята покрай отглеждането на двете Ви дъщери ли възникна?
„Каста Дивото сърце“ е в жанра приказна романтика, но не е приказка, нито е за деца, въпреки че дъщерите ми много обичат принцеса Кастелия като образ. Аудиторията е 16+. В книгата разглеждам семейните отношения, интриги, любов и драми в две кралски фамилии – две двойки родители, чиито деца се срещат случайно, влюбват се, а любовта им изважда на показ редица семейни тайни и техните последствия.
Заедно с Елена Янкова дори сте сътворили карта на кралствата в книгата. Вилденгард, Милденгард... игра на думи?
Да, съвсем точно сте ме разкрили! Тъй като моите истории започват от заглавието, щом Кастелия Амаро оживя в главата ми като „Каста Дивото сърце“, реших да ѝ избера кралство с подходящо име. Вилденгард е заигравка от немските и английските съответки на съчетанието „диво сърце“. След това промених една буква, следвах немски модел на словообразуване и така се роди първото кралство. Всички останали са на случаен принцип, но звучат подобно и по немски (препратка към специалността, която съм завършила, както и към работното ми място). Тук искам специално да благодаря на Елена Янкова – дизайнер и художник на кориците и на двата ми романа, както и на картите и картините в тях, баркодовете и логото ми. Тя е страхотен приятел и професионалист, когото препоръчвам, ако имате нужда от красива корица, която да подхожда на историята ви. Елена е от първите читатели на суровия ми текст. Тя ме убеди, че трябва да издам първия си роман и беше от хората, които ми подадоха ръка по този труден път.
Какво искате да открият читателите с „Каста Дивото сърце“?
Искам да открият и да повярват в необичайните сили на любовта, защото точно тях показвам чрез съдбите на героите си.
Пишете също така поезия и къси разкази. На какви теми най-често се спирате?
Темите, които винаги са ме вълнували и вдъхновявали, са: любовта, човешките добродетели, съвременните ценности или липсата им, приятелството, вярата и т.н. Обичам да има някаква поука и това винаги е търсен ефект при мен. Повечето ми стихове са посветени на някого, но имам и такива, родени спонтанно. Не съм ги издала все още, но имам подготвен сборник и заглавие.
Каква литература и кои конкретни автори обичате да четете? Измени ли се вкусът Ви с времето?
Обичам да чета книги с вълнуващи сюжети. Вдъхновяващи истории, които да помня дълго след последната страница. Да, вкусът ми към книгите се мени и обогатява непрекъснато, но чета единствено художествена литература. През последните 7 години чета много повече, отколкото преди. Открих нови вълнуващи жанрове като фентъзи романите, които са необятни като сюжети, теми и герои. Именно затова реших, че това ще е един от жанровете, в които искам да се изявявам. Освен фентъзи обичам да чета романтика, драма, трилър, криминале, исторически роман, биография. Напоследък чета и съвременни български автори и има доста добри попадения като Йоана Вълчева, Никол Калева и Искра Урумова. Препоръчвам книгите им. Най-любимият ми автор е Колийн Хувър. Тя пише от около 10 години, има 20 издадени романа, всеки от които абсолютен бестселър. Характерен за нея е любовният роман, в който героите се борят с извънредни препятствия, след които израстват и поемат живота си в ръце. Колийн Хувър разглежда редица наболели проблеми на обществото като домашното насилие, безплодието, изневярата, предателствата от роднини и т.н. Харесвам стила ѝ на писане – едновременно дълбок и достъпен, мелодичен и всепоглъщащ. Уча се от нея.
За да създадат едно произведение, някои автори използват препратки или фрази и цитати от техни любими творци. Има ли при Вас такива?
Почти във всички мои творби могат да се открият цитати от песни или препратки към творчеството на Тоше Проески. Той е моята необятна Вселена на вдъхновение и житейски пример. Когато трябва да напиша разказ или стих за някоя човешка добродетел, винаги си мисля за него и за краткия му живот, изпълнен с толкова смисъл и добротворство. Имам текст на песен, разкази и множество стихове, посветени на него, които ще станат част от заплануваната ми стихосбирка.
Занимавали сте се активно и с писане на текстове на песни, сред които такива на Емилия, Стефан Илчев, Мариана Попова. Разкажете ни как започна всичко.
Всичко започна на майтап и това е самата истина. През 2008 година се запознах със Стефан Илчев, който записваше по това време първите си авторски песни. Още тогава той вече беше изключително вдъхновяващ певец и творец и аз останах запленена от гласа му. Тъй като винаги съм била добра с римите, на майтап предложих да се пробвам да му напиша текст, ако има нужда. И така започна всичко. Писането на текстове няма нищо общо с писането на стихове и на мен ми се наложи да се обуча сама на този труден занаят. Трябва да пишеш по зададена мелодия. Първият ми текст е в съавторство със Стефан Илчев, а първият ми самостостоятелен беше на английски – с песента „GET UP“ той се класира до финалите на българската селекция за „Евровизия“ през същата година. Оттам нататък всичко се завъртя много бързо. Веднага усетих, че това е, което умея и искам да правя занапред. Да създавам песни, да вълнувам хората с думите си – това беше първият знак, че владея магията на думите.
Как протече работата Ви с известните имена от шоубизнеса?
Удовлетворително и за двете страни, бих казала. Имам много красиви песни по мои текстове през годините. Да работиш за известни изпълнители е трудно, отговорно, но и много вдъхновяващо, защото техните песни достигат до голям брой публика, както и до други изпълнители. Една песен може бързо да се превърне в билет към други изпълнители и поръчки.
Кой беше първият Ви продаден текст?
Дълго мислих и не мога да си спомня. В началото доста подарявах. Мисля, че една от първите песни, за която получих хонорар, беше баладата „По твоите следи“ на Емилия. Щастлива съм, че тази песен някак остана във времето. Емилия е изпълнител, който блести с красивите си балади. Да напиша този текст за нея, беше голяма чест.
Творите в музикална насока и днес. Любопитно е как осъществявате контакт с изпълнителите – Вие ли се свързвате с тях или те с Вас?
Професионалният ангажимент с писане на текстове за песни остана много назад във времето за мен. Когато си създадеш име, не можеш да си позволиш ти да търсиш изпълнители – чакаш да те забележат и да ти поръчат. След като родих, се откъснах за дълъг период от тази професия, изгубих контактите си и в момента нямам поръчки. През тези 6 години, в които нямам официално записана песен по мой текст, съм написала поне десет текста, които са потънали в нищото заради нереализирани проекти от страна на изпълнители. Това винаги ме е изпълвало с огорчение и може би точно то е причината да сменя посоката на творческа изява, за да реализирам сама всичко, което напиша. В момента пиша единствено текстове за детски песни, свързани със заниманията на голямата ми дъщеря, но те не са предназначени за голяма сцена.
Много млади текстописци вероятно са се питали как да си пробият път в големите среди, особено без да пострадат авторските им права.
Моите съвети са: ако искате да ви забележат като автор, и сте решили да изпращате ваши творби за одобрение, изпращайте само такива, които вече сте публикували в социалните мрежи – нека не е проект за текст на песен, а стихотворение. Целта е човекът отсреща да види как пишете и да бъде заинтригуван. Оттам нататък – текстове само по зададена мелодия.
Както актьорите в един филм получават главните заслуги за успеха на продукцията, така и в музикалния бизнес композиторите и текстописците сякаш са изтеглени някак по-встрани. Как бихте коментирали това?
Да, това е самата истина. Винаги сме зад кадър. Има изпълнители, които дори не се сещат да споменат авторите на хитовете си.
Когато погледнете назад, какво се е променило, за добро или лошо, в масовата бг музика към момента?
Харесвам модерните поп песни, които се правят напоследък. Виждам изключителен подем в творчеството на Стефан Илчев, за което го поздравявам. Отдавна не работим заедно, но той ми остава завинаги скъп на сърцето приятел. Работи със страхотен екип, текстовете му са невероятни, клиповете му са изпипани. Много харесах и новата песен на Поли Генова “No more” – продукт на световно ниво. Мисля, че музиката непрекъснато се променя и то винаги към добро. Като че ли пандемията събуди творчеството и хъса на изпълнителите, а и не само. Всички се мобилизирахме да даваме най-доброто от себе си и да не отлагаме момента, да не отлагаме мечтите си за след няколко години.
