Договорът, който в публичния спор най-често се лепи на президента Румен Радев, е 13-годишното споразумение между българската държавна компания „Булгаргаз“ и турската държавна BOTAŞ. То е подписано на 3 януари 2023 г., по време на служебното правителство на Гълъб Донев, като е представено като механизъм за достъп до турските LNG терминали и пренос през мрежата на BOTAŞ към България. Това е фактът, от който започва всичко.
Оттам нататък започва политическата гимнастика. Едната теза казва: „Радев назначи кабинета – значи договорът е негов“. Другата теза казва: „Президентът няма общо – всичко е на правителството“. Истината е проста и юридически ясна: договорът не е подписан от президента, не е акт на президентската институция и не е упражняване на президентски правомощия. Договорът е действие на изпълнителната власт чрез ресорния министър и държавното дружество, което реално е страна по него.
Причината хората да приписват „Боташ“ на Радев е една – служебният кабинет е назначен с президентски указ. Това обаче не означава, че след назначаването министър-председателят и министрите стават „отдел в президентството“. По Конституция Министерският съвет ръководи и осъществява държавната политика, включително в енергетиката, а президентът не управлява министерства и не командва държавни дружества. Президентът има тежест при избора на хората (кадрова отговорност в политически смисъл), но няма оперативна власт да води преговорите, да подписва вместо „Булгаргаз“, да определя тарифите или да управлява изпълнението.
Показателно е и друго: когато темата избухна с финансова и прокурорска тежест, институционалният фокус не отиде към президентството, а към изпълнителната власт и участниците по договарянето. През юли 2025 г. Reuters съобщи за прокурорско разследване по сделката, като беше посочено, че „Булгаргаз“ е плащал за неизползван капацитет и се твърдят значими щети за дружеството; в същия контекст се споменава ролята на тогавашния служебен енергиен министър като преговарящ/обявяващ сделката. Паралелно с това БТА съобщи, че бившият служебен енергиен министър Росен Христов е бил разпитван по казуса. Това е практическата линия на отговорността – там, където са решенията и подписите.
Има и още един ключов елемент, който много удобно се пропуска в спора: конституционните промени от 22 декември 2023 г. ограничиха начина, по който се формира служебно правителство. В новата уредба президентът вече не може „свободно“ да избира когото пожелае за служебен премиер – изборът е ограничен до определен кръг висши длъжности, а процедурата е „вкарана в релси“. Точно тази промяна беше мотивирана от поредицата служебни кабинети и политическата криза – тоест държавата институционално призна, че служебните правителства не могат да бъдат третирани като личен инструмент на президента и затова стегна правилата.
Да, Радев е назначавал много служебни кабинети – в последните години се говори за седем за периода на политическата нестабилност. Но това е следствие от невъзможността на парламента да излъчи устойчиво мнозинство, а задължението на президента в такава ситуация е да назначи служебно правителство, за да не спре държавата. Това задължение не превръща президента в министър на енергетиката, нито в управител на „Булгаргаз“.
Най-точното обобщение е следното: ако някой иска да е честен, трябва да раздели политическата отговорност от правната и управленската. Политическата отговорност към Радев е само в едно изречение – „ти избра тези хора“. Правната, управленската и договорната отговорност за „Боташ“ е при изпълнителната власт и държавното дружество, които са договаряли, подписвали и изпълнявали договора. И ако ще се води разговор за вина и щети, той трябва да върви по документите, решенията и подписите, а не по лозунгите.
