Ten Fingers отново показа защо е едно от малкото места в Бургас, където музиката не е фон, а преживяване. Тази вечер сцената принадлежеше на Самуел Мануелян – с характерния си тембър, стабилно присъствие и уверен контрол над публиката той изнесе силен, емоционален сет, който държа залата в напрежение от първата до последната нота.
Но вечерта не беше соло изпълнение. Напротив – превърна се в истински музикален диалог. Мариана Добрева впечатли с чист вокал, сценична енергия и прецизна китара. Влизаше точно, без излишни демонстрации, но с достатъчно заряд, за да „запали“ залата. Контрастът между нейния глас и гласа на Мануелян създаде динамика, която рядко се получава спонтанно – тук беше естествена и работеше.
Ясен Димитров добави тежестта, която прави разликата между обикновен лайв и професионално изпипано шоу. Клавирните линии, ритмичната стабилност и усетът към атмосферата държаха цялото изпълнение събрано, плътно и завършено. Нямаше празни моменти. Нямаше спад в енергията. Всичко вървеше в синхрон.
Сцената на Ten Fingers, с интимното си осветление и близкия контакт с публиката, отново показа предимството си – артистите не са „на сцена“, а са част от публиката. Реакциите бяха директни, аплодисментите – спонтанни, атмосферата – жива и истинска.
Това не беше просто концерт. Това беше демонстрация как изглежда здрава бургаска музикална сцена, когато музикантите знаят какво правят и защо са там.
Ten Fingers си върши работата. Самуел Мануелян направи вечерта своя. Мариана Добрева и Ясен Димитров я направиха незабравима.
