Присъствието на премиера в оставка на форума „Board of Peace“ в Давос не е просто дипломатически гаф. Това е институционално безумие. Човек, който е на броени дни от напускане на поста, без действащ парламентарен мандат зад гърба си, се появява на международна сцена, подписва декларации за „мир“ и позира като държавник, сякаш управлява стабилно правителство с пълен мандат.
В този контекст логичният въпрос, който си задава обществото, е прост: за какво точно отиде там? За „мир“? Или за задкулисни разговори, които нямат нищо общо с официалната реторика?
В публичното пространство вече се завъртя съвсем реалистичен сценарий – дали не е търсено влияние по темата „Магнитски“. Защото трябва да сме наясно: изваждане на Делян Пеевски от санкционния списък не става с усмивки, снимки и ръкостискания на частни форуми. Това е юридическа процедура на американското правителство, базирана на доказателства, разузнавателна информация и официални институционални канали. Не се решава от „Board of Peace“, не се решава в Давос и със сигурност не се решава от премиер в оставка.
Но самият факт, че подобен въпрос изобщо се появява, показва колко токсично и непрозрачно изглежда цялата тази визита.
Нека го кажем ясно:
България не може да се присъединява към международни политически формати без решение на Народното събрание.
Премиерът няма самостоятелно право да ангажира държавата с подобни инициативи. Това изисква мандат от парламента, подкрепа от управляващото мнозинство и официална ратификация.
А парламентът в момента е политически разпокъсан. ГЕРБ, ИТН и останалите „партньори“ нито са давали публичен мандат, нито са обсъждали подобна стъпка. Няма решение. Няма гласуване. Няма политически консенсус. Има само един човек, който си играе на външен министър, президент и премиер едновременно – при това в режим на изход от властта.
Това прави присъствието му не просто нелепо, а нелегитимно по дух, дори и формално да е прикрито с фрази от типа „няма финансови ангажименти“ и „декларативен характер“.
Истинският проблем не е в самата платформа „Board of Peace“. Истинският проблем е в това, че България отново изглежда като държава без институционална хигиена – където временни фигури взимат международни решения без мандат, без отчетност и без парламент зад гърба си.
А ако някой наистина си е мислил, че в Давос ще се „оправят“ списъци, санкции и геополитически зависимости – това вече не е политика. Това е опасна илюзия.
Държава не се управлява с перформанси.
Външна политика не се прави с селфита.
И „Магнитски“ не се чисти с усмивки на частни форуми.
